Булат Окуджава

 

Булат Шалвович Окуджава (1924-1997) – съветски и руски поет, композитор, писател и сценарист. Автор е на около 200 песни по собствени стихове; един от най-ярките представители на движението на руските бардове.

 

Грузинска песен

Виноградную косточку в теплую землю зарою,
И лозу поцелую, и спелые гроздья сорву.
И друзей позову, на любовь свое сердце настрою,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

Собирайтесь вы, гости мои, на мое угощение,
Говорите мне прямо в лицо, кем пред вами слыву,
Царь небесный пошлет мне прощенье за прегрешения,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

В темно-красном своем будет петь для меня моя Дали,
В черно-белом своем преклоню перед нею главу,
И заслушаюсь я, и умру от любви и печали,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

И когда заклубится закат по углам, замирая,
Пусть опять и опять предо мной проплывут наяву
Белый буйвол и синий орел, и форель золотая,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

 

 

 

 

Александър Долски

 

Александър Александрович Долски (Дольский) е руски поет, композитор – един от най-ярките представители на движението на авторската песен в бившия Съветски съюз и днешна Русия.

 

Трима сина

Три сына мои, три сердца, три боли…
В них все – не отнять, не прибавить.
Я царь их и раб. Нет прекрасней неволи…
Петр, Александр и Павел.

И каждый из них – мой давнишний портрет.
Но вспомните старые фото –
меняются ракурс, одежда и свет,
и в нас изменяется что-то.

Они нарушают мой тихий настрой,
не любят порядка и правил.
им кажется жизнь бесконечной игрой…
Петр, Александр и Павел.

Пытаюсь зажечь в них хотя бы свечу.
не худшая все-таки участь…
Мне кажется – я их чему-то учу,
а это они меня учат.

В них память веков, и любви моей суть,
и свет уж другого столетья.
И каждый найдет свой особенный путь…
Ох, весело буду стареть я!

Три сына мои – три чистейших души…
Я жизнь от забот не избавил.
так просто проблему бессмертья решив –
Петр, Александр и Павел.

Боб Дилън

 

Боб Дилън (Bob Dylan) е авторският псевдоним на Робърт Алън Цимерман. Роден е през 1941 г. в Минесота, САЩ. Ключова фигура в американската и световната масова култура от 60-те години на 20-ти век. Неговите песни “Носи се от вятъра” и “Времената се менят” стават знакови за антивоенните движения на Запад и за гражданските движения изобщо. Един от творците, причислени от списание Time сред най-влиятелните личности на 20-ти век.

 

 

blowin’ in the wind

How many roads must a man walk down
Before you call him a man?
Yes, ‘n’ how many seas must a white dove sail
Before she sleeps in the sand?
Yes, ‘n’ how many times must the cannon balls fly
Before they’re forever banned?
The answer, my friend, is blowin’ in the wind,
The answer is blowin’ in the wind.

How many times must a man look up
Before he can see the sky?
Yes, ‘n’ how many ears must one man have
Before he can hear people cry?
Yes, ‘n’ how many deaths will it take till he knows
That too many people have died?
The answer, my friend, is blowin’ in the wind,
The answer is blowin’ in the wind.

How many years can a mountain exist
Before it’s washed to the sea?
Yes, ‘n’ how many years can some people exist
Before they’re allowed to be free?
Yes, ‘n’ how many times can a man turn his head,
Pretending he just doesn’t see?
The answer, my friend, is blowin’ in the wind,
The answer is blowin’ in the wind.

Христо Граматиков

Христо Граматиков е роден в Поморие през 1947 година; от 1978 година живее в Бургас. По образование е инженер по автоматизация и мениджър по стопанско управление. Пише поезия, песни, сатира. Има сериозни преводи от руски език на поезия, песни на руски бардове, сатира и драма.

Димитър Добрев и Веселин Василев

Д. Добрев и В. Василев (по-известни като “Весо и Митака”) са родени в Сливен през 1970 г. Свирят заедно от 1988 г. и имат записани над 100 песни в четири албума (вкл. с група “Фалш”) – “Сънни коне” (2001), “Слънчогледи” (2003), “Между нещата” (2005), “111 песни от блатото” (1988-2004). Двамата живеят в родния си град; семейни, с деца.

сънни коне

В съня ми се втурват коне… Поне
бесни братя в бял полет да бяхте почакали
със тези подкови и тракане.

И всяка нощ ме спохожда сънят: денят
вече го няма, топи се… Защо ме оставя
в тъмен безкрай да се давя?

Конете красиви са диви. Сиви,
черни до болка и бели до сребърен крясък.
Пътя превръщат във пясък.

Пътят ми, щях да забравя, бавя
се в него, а бързам. Нерви пулсират,
мигове мъртви извират…

В съня ми са тъй далечни, вечни
коне – зверове и човечни и вече не знам:
кой ли ги праща от Там?

Сънни коне…