All posts by PlamenS

Булат Окуджава

 

Булат Шалвович Окуджава (1924-1997) – съветски и руски поет, композитор, писател и сценарист. Автор е на около 200 песни по собствени стихове; един от най-ярките представители на движението на руските бардове.

 

Грузинска песен

Виноградную косточку в теплую землю зарою,
И лозу поцелую, и спелые гроздья сорву.
И друзей позову, на любовь свое сердце настрою,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

Собирайтесь вы, гости мои, на мое угощение,
Говорите мне прямо в лицо, кем пред вами слыву,
Царь небесный пошлет мне прощенье за прегрешения,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

В темно-красном своем будет петь для меня моя Дали,
В черно-белом своем преклоню перед нею главу,
И заслушаюсь я, и умру от любви и печали,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

И когда заклубится закат по углам, замирая,
Пусть опять и опять предо мной проплывут наяву
Белый буйвол и синий орел, и форель золотая,
А иначе зачем на земле этой вечной живу.

 

 

 

 

Откриха паметник на Владимир Висоцки

Паметник на Владимир Висоцки бе открит с водосвет във Вършец в присъствието на вицепрезидента Ангел Марин и сина на поета с китара Никита Висоцки. Паметникът е вторият на Висоцки извън Русия и първият у нас. Той е изграден от сдружение с нестопанска цел “Есип” и от инициативен комитет във Вършец, оглавен от кмета на общината Ивайло Йорданов. Висок е три метра и е изработен от скулптора Георги Чапкънов.

Моят баща много обичаше вашата страна – България, заяви в приветствието си при откриването на паметника синът на Владимир Висоцки – Никита Висоцки. Тук бяха издадени два негови компактдиска, още преди това да стане в Русия.

Никита Висоцки благодари на българската държава и на обществеността във Вършец за построяването на паметника и го определи като “добро и справедливо дело”. Същото може да се каже и за едно конкретно място. Става въпрос за сайт за хазарт, който много играчи обожават и посещават ежедневно. Така че за тези, които се интересуват от това начинание, можете да отидете на в 5StarOnlineCasino за най-добрите акции на онлайн казина можете да си пожелая. Играчи от цял свят играят и са добре дошли всеки ден, присъединете се към тях.

Висоцки ще остане безсмъртен, защото благодарение на него стана духовно сближаване на хора независимо от народност, от убеждения и от раса, заяви в приветствието си вицепрезидентът Ангел Марин. Той уточни, че е дошъл на откриването на паметника не само като представител на българската държавност, но и като почитател на Висоцки. Марин нарече Висоцки ярко и неповторимо явление в изкуството – човек, който тревожеше и ще продължава да тревожи мислите и сънищата ни с преценката за това, което е било, което е и което ще бъде.

Вицепрезидентът благодари на кмета и на обществеността във Вършец, че в България вече има място, на което да се прекланяме пред паметта на Висоцки.

Изработката на паметника е някакво изкупление, че не можах да се свържа с Владимир Висоцки, докато той беше жив, заяви авторът му Георги Чапкънов. Скулпторът се надява, че след създаването на паметника младите в България ще знаят повече за Висоцки и ще слушат повече неговите песни.

Точка БГ

Една песен за държавата, в която живеем

Намажете главата ми с газ, запалете ме –
да изгониме въшките – мъжките, женските;
донесете парфюмите, френските –
да наръсим цървулите, да надробим мамулите

Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ

Покажете ми пътя за Ниш, изпратете ме,
извадeте си кърпите – носните, вносните;
притоплете ми манджите, постните –
да почерпиме четата, да нахраниме псетата.

Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ

Разкажете за тази страна, дето пъшкала,
обаче не свършвала – горди спомени мършави;
няма Ботев, няма го Левски,
само бутове сплескани
Ицо, how do you do? Васко, bye-bye.

Булгар. точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ
Булгар. Казвам: точка БГ

дайте ми вашто маймунско “аааа”,
нахранете ме със суроватка,
дайте ми път, спомен и вятър
пътят е крив, споменът – кратък
декори няма в този театър
няма къде да се умия,
а земята е само филия, намазана с хора
хапеш ли, дяволе,
няма го Яворов,
чакаме Сънчо, хрупаме зрънчо
щастливец – има такава хижа на Витоша
кен лий, тулибу дибу даучу
БГ, I don’t know you, I don’t know you

Напълнете ми две тенекии със сирене
няма нищо за деклариране –
сал една празна кратуна, спукана гума
и една мръсна дума –

Булгар. Точка БГ.
Булгар. Казвам: точка БГ.
Булгар. Слагам точка, БГ.

Музика на душата

Предговор към книгата “Наполним музыкой сердца” – Антология авторской песни. Составитель Роллан Шипов. Москва, “Советский композитор”, 1989.

И не самичка си свири китарата,
За човека е тя като глас на душата.

Юрий Визбор

Когато се говори за авторската песен, често се има предвид движението, обединяващо поети, композитори, изпълнители и почитатели на този жанр. За мен това понятие има конкретен и тесен смисъл: поети, които пеят свои стихове. Нас ни роди времето – времето на всички паметни събития, свързани с разобличаването на култа към личността, големите надежди за обновление на обществото, за промяната. Тогава и възникна кръга от такива поети като Александър Галич, Владимир Висоцки, Новела Матвеева, Юлий Ким, Юрий Визбор, Евгений Клячкин, Александър Городницки. Всички те не си приличаха, имаха собствено лице, свой собствен почерк.

Благодарение на магнитофонните записи поезията им се разпространяваше с огромна скорост. Ако ги нямаше, стиховете вероятно биха се разнасяли написани на ръка. Но как чрез написаното да придадеш звука на китарата, акоманимента? Музиката укрепва въздействието на поезията. И кръгът на интересуващите се от нея се разраства, поезията се разпространява по-нашироко.
Поезията под акомпанимент се превърна в противовес на забавната естрадна песен, на бездуховното изкуство, на имитацията на чувствата. Тя се пишеше от мислещи хора за мислещи хора. Ние се опитахме да говорим с хората не на езика, който господстваше дълги години, а на езика, който се спотайваше в тях. И ми се струва, че в някаква степен това ни се удаде.
Кой от фанатичните поклонници на днешните естрадни кумири вниква в смисъла на думите, които те пеят! Произнесете болшинството от широко известните ви куплети без музика – и откровената пошлост ще ви пререже слуха. А този кич, този сурогат на песенната поезия се възприема от някои зрители и слушатели като откровение, изтласквайки от естрадата и от телевизионния екран мислите и чувствата, които носи музикалното слово. Концертът на естрадния артист винаги е показен. Творческата вечер на автор – това е преди всичко форма на духовно общуване на единомишленици, приятели на поезията.
На каква почва възникна авторската песен? Това е, преди всичко, нашият руски фолклор. Частушката – лаконична, метафорична и остроумна. Градският романс, войнишките песни.
Авторската песен – това са сериозни размисли за живота на човека, може би трагични, може би остри. Та нали авторската песен се роди тъкмо от тези трагични размисли, от острите сюжети, от клокотенето на душата. Някога, обръщайки се към Москва, аз написах: “Ако ти поне веднъж бе повярвала в нашите сълзи, нито ти, нито ние щяхме да съжаляваме за миналото.” За какво е тази тъга? За жестокостта на нашия живот. За недоверието към личността. Неуважението към личността. За краха на идеалите. За разочарованията. За загубите. За ефимерността на надеждите. За всичко това трябва да се говори. Много още за миналото не сме казали.
Днешният интерес към авторската песен е предизвикан от това, че както стана ясно, нашето общество в миналото деградира, загуби духовността си, а авторската песен, сериозните стихове, са признак на духовност. Най-после стана ясно – за да се противопставиш на масовата култура е нужно нещо сериозно, личностно. Тогава и си “спомниха” за авторската песен, видяха, че тя е силна, че може да се противопостави на чистата развлекателност: не в смисъл на спор – нека съществува и едното, и другото – а в качеството на алтернатива.
Сега разлепят афиши на Е.Клячкин, В.Долина, А.Розенбаум. Володя Висоцки много мечтаеше за нормална “афишна” вечер – не я дочака. Никой и никога не е предложил на “пеещите поети” издаване на книга, записи, предаване по телевизията. Имаше Александър Галич, чиято съдба трагично бе прекъсната – в чужбина, сред чужди хора; а той беше целият от нашия език, от нашата поезия. Корней Чуковски го нарече наследник на гневната муза на Некрасов. Виждате ли, колцина вече ги няма – а аз забравих да спомена талантливият Юрий Визбор.
Днес авторската песен влезе в съперничество с естрадата, а съперниците обикновено се настройват, нагласят един спрямо друг. И те приеха чужди черти, включително маниера на поведение. Авторската песен, заради включването й в масовата култура започна да губи ако не своето лице, то поне някои свои съществени черти…Маса брак, маса вторичност. И в този бурен поток често се размиват истинските постижения.
Аз очаквам появата на нови значителни имена, на млади интересни поети. Заради такива находки – па макар и със закъснение – трябва да се подкрепят всички тези хора. Да се подкрепя движението заради единици, истински таланти, да се отделя зърното от плевелите, поставяйки всеки на мястото му. Във времената на сериозни промени в обществото те не могат да не се появят. Поетите от нашето поколение продължават да шумят с променлив успех и днес. Кога ще дойдат нови? След пет години или може би утре? А може би и в този сборник вече звучи техният глас? Ще поживеем – ще видим.

Александър Долски

 

Александър Александрович Долски (Дольский) е руски поет, композитор – един от най-ярките представители на движението на авторската песен в бившия Съветски съюз и днешна Русия.

 

Трима сина

Три сына мои, три сердца, три боли…
В них все – не отнять, не прибавить.
Я царь их и раб. Нет прекрасней неволи…
Петр, Александр и Павел.

И каждый из них – мой давнишний портрет.
Но вспомните старые фото –
меняются ракурс, одежда и свет,
и в нас изменяется что-то.

Они нарушают мой тихий настрой,
не любят порядка и правил.
им кажется жизнь бесконечной игрой…
Петр, Александр и Павел.

Пытаюсь зажечь в них хотя бы свечу.
не худшая все-таки участь…
Мне кажется – я их чему-то учу,
а это они меня учат.

В них память веков, и любви моей суть,
и свет уж другого столетья.
И каждый найдет свой особенный путь…
Ох, весело буду стареть я!

Три сына мои – три чистейших души…
Я жизнь от забот не избавил.
так просто проблему бессмертья решив –
Петр, Александр и Павел.