Славимир Генчев с авторски рецитал в Ловеч

Военният клуб Ловеч, Арт-ателие “Лик”, направление “Бардове”, организира авторски рецитал на софийския поет с китара Славимир Генчев – журналист, поет, писател и композитор, носител на много награди от фестивали на авторската песен. Събитието ще се състои в големия салон на Военния клуб в града, на 21 ноември (сряда), от 17.00 часа. Входът е свободен.

Славимир Генчев

Славимир Генчев (р. 1953) е български поет, работил като журналист и редактор в различни издания. Автор на четири стихосбирки, носител на награди от фестивалите на бардовете в България; член на Съюза на българските писатели.

Аудио

Обичам домове с библиотеки

Обичам домове с библиотеки
и изтощени
от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат на свещи.

Те могат и с трохи
да поминуват,
но не трохи
от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел
с камъни във пазва.

Пътували са много
и на място
и могат да живеят,
без да пречат.
Когато нейде всички
ръкопляскат,
те винаги
са още по-далече.

Те знаят двеста,
но и две им стига.
Не се прицелват,
а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена:
те —
пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане
нерешена,
та и богатите
да си поплачат.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат.
И светят.

Балада за Булат Окуджава

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.

В сърцето – 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.

Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.

Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.

Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат – милосърдни.

Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.

Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.

Припламва книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.

Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
/О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо/.

Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому;
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.

От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.

Лошата новина

Някой трябва да каже
лошата новина.
Не може да го направи всеки.
Казват, само който няма вина,
той стигал далече.

Кого да питаме?
Везна след везна
ни предлага на ъгъла вехтошарят.
В дъното на очите му – новина.
Но той никога не я изговаря.

Колко песни изпяхме на тема стена!
Вече всеки в стена се превърна.
Кой ще чуе
лошата новина,
ако пратеникът адреса сбърка?

Някой пее
след лошата новина.
Друг на лошата
новина не вярва.
„Просто нямам в торбата такава везна!“,
се усмихва край ъгъла вехтошарят.

Очилата предпазват от ярката светлина,
с тъмнината свикват очите накрая.
И какво ще стане
с лошата новина,
ако никой не я узнае?

Да помним щрауса,
в суетната си шетня
тъй уютно, по атински, потопени.
Вестоносецът иде –
и има, и няма вина.
А ние имаме два часа време.

Полет

Всяко кацане, тате, е тежък грях:
не хвърляй шлема,
височината не откопчавай.
Никога не си се учил на страх,
няма смърт,
щом полетът продължава.

Пришпори проклетия самолет,
обърни го по гръб,
удари го в тавана:
истинският пилот е роден с късмет,
да не говорим за капитана.

Трудно се диша, но знаеш сам –
въздухът горе е рядък, тате.
Кой те нарече
въздушен хулиган?
Щеше да бъдеш герой във войната.

Нека ругаят от всеки пулт,
нека предричат мъгли и бури.
Ти – гениалният темерут,
плюй надолу и следвай курса.

Всички земни часовници съм сверил
и не да кацнеш те чакам, тате.
Казват – още не си се приземил.
Значи истински
са били крилата.

Любовта

Знам, любовите са различни.
Но си приличат
по хубост.
Не е достатъчно да обичаш;
трябва и да си влюбен.

Не е тайно
изкуството
да се живее плътно –
толкова,
колкото чувстваме,
сме живи
и мъртви.

Нека поетът важничи,
че е открил любослов;
ако можем
да я изкажем,
любовта
не е любов.

Щом съм буден, мисля за теб.
Щом заспя, те сънувам.
Междувременно
съм зает
да бъда влюбен.

Кога да поставя присад
на Светая светих?
Толкова ми е истинско,
че нямам
нужда от стих.

Алпинист

На Христо Проданов

Смъртта на главния герой
е истинският край на филма.
Не вярвай в белия покой:
лавината събира сили.

Какво че някой супермен,
предъвкал стотната опасност,
ще спи на следващия ден
четиресет и осем часа?

Ти пак ще тикаш, плувнал в пот,
нагоре камъка фатален,
защото нямаш друг живот,
а пирамидата е алчна.

Предвскусваш хаоса, нали?
Щом зърнат счупената догма,
наежили от яд бодли
ще плъпнат долу скорпионите.

Надмогнал всички знамена,
ти шалчето си инфантилно
развей над цялата земя
след истинския край на филма.

Гротеска

Смисълът се простира
между Авел и Каин.
Можем всичко да знаем –
и пак
да не го разбираме.

Носим пясък в пустинята
и камъни –
в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.

За да живее,
слънцето
все се самоубива.
Имат корен издънките,
даже и да са криви.

Не е въпрос на избор –
дон Кихот или Санчо.
Изводът
става извод,
щом е понесъл рана.

Пътят
към свободата
е осъзнато робство
между върха на копието
и капката кръв
пролята.

Смисълът –
бисер в мида –
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит.

Индекс

В голямата неразбория
царува
естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.

Нека изглежда странно,
че малките
носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.

Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.

Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат
отвътре,
не се страхувай от взлом.

Има простички истини
и твърде сложни лъжи;
и е въпрос на мисия
какво
ще те утеши.

Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
Само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.

Сериал

Дълго вярвахме – идва времето,
наши са слънце и вятър,
птици, кораби, приключения;
само да спре войната.

Как очаквахме своя час,
да улегнат нещата,
да ни споходи шанс –
като мине войната.

Нищо, котка ни мина път;
има и друго лято;
не е свършил светът –
нека свърши войната.

“Кой разпалва войната”,
чудехме се до съмнало.
Нямаше на стената
пушка, а взе, че гръмна.

Нужни бяха години
да ни уври главата:
всичко може да мине,
само не и войната.

Времето ни обжари,
но узряха децата;
техен ред е да вярват,
че ще свърши войната.

Вече нямам въпроси.
Просто стискам ръката ти
и се моля на Господ
да не свършва войната.

Харманли’07: стойностни “Поетични струни”, но без награди

събитието

От 19 до 21 октомври 2007 г. за 22-ри пореден път с подкрепата на Община Харманли тук се проведе ежегодната творческа среща на българските поети с китара „Поетични струни”, спонсорирана основно от барда Светослав Георгиев.
програмата

В програмата на срещата, която никога не е била самоцелно надсвирване и надпяване, бяха включени откриване в градския исторически музей на изложба на всестранно надарената художничка Светла Георгиева, която пише стихове, изпълнява авторски песни и рисува, и премиери на книгите „Планина за сбогом” от Димитър Гачев и „Вчерашен миш-маш” от Христо Граматиков.

Кратки встъпителни думи за тримата автори каза домакинът на събитието Гриша Трифонов. Тук, сред духовноизвисената атмосфера, създадена от иконите и графиките на Светла, свои стихове и песни прочетоха или изпяха Светлана Йонкова, Светлана Комогорова – Комата, Доротея Табакова, Татяна Йотова, Красимир Йорданов, Евгени Манев, Димитър Събев, Николай Бонев, Стефан Гераксиев – Денвъра, Данчо Йорданов, Таня Станкова, Светлозар Николов, Георги Климов, Гриша Трифонов, Славимир Генчев.

Всички се представиха отлично, но много силно впечатление направиха творбите на Светлана Йонкова, Димитър Събев и Евгени Манев.

В недобре озвучената зала (особено през първата вечер) на снек-бар „Турист”, където се провеждаха концертните изяви, Татяна Йотова и Митко Динев представиха съответно албумите си „Закъсняла молитва” и „Записки от пансиона на самотните души”, Добри, Питкин и Андро Стубел – проекта си „Miskin.net”, Асен Сираков прочете откъс от бъдещата си книга, а хасковската поетеса Ели Видева поздрави всички участници с две нови стихотворения.

За разлика от друг път тази година имаше само един дебютант – Петко Савов от Велико Търново, който се представи отлично и заслужено получи като личен подарък изработена от Светлозар Николов китара.

Публиката и участниците в срещата с внимание и искрено отношение слушаха традиционните концерти под наслов „Моята нова песен”, „Къде беше, когато те нямаше?” и „Свободен микрофон”. И както през миналата година се върна един от ветераните в бардовското движение – Александър Мартинов, след дълго отсъствие по уважителни причини на сцената се появи Евгени Манев, за да докаже за пореден път, че срещу тази „краста” – изпятата поезия, лек няма…

Много незабравими мигове имаше и на тази среща, но дълго ще се помни невероятният като звучене, импровизации и раздаване концерт на група „Джендема” в пълен състав начело с Ачо Ангелов и Наско Дирижабъла.

По традиция във винарната на Никола Зайчев – дългогодишен спонсор на „Поетични струни”, а сега кандидат за кмет на Харманли, уморените от песни и рецитации бардове дегустираха новото вино „Мерло” и научиха лично от Зоя Зайчева някои професионални тънкости в производството на вино, както и хубавата вест, че качествените вина на изба „Тера Тангра” са вече №1 на пазара във Великобритания. Тук, сред няколкото хиляди декара лозови насаждения, бардовете се отблагодариха с импровизиран концерт на открито и с пожелания към г-н Зайчев да спечели кметската надпревара в красивия южен град от първия път.

наградата

През тази година дървената кукла „ПоКи”, изработена от умелите ръце на барда и майстор-дърводелец Невен Кидеров, не бе присъдена на никого, въпреки силното и стойностно участие на бардове от цялата страна. Членовете на журито, което включва присъстващите на срещата досегашни носители на „ПоКи”, не успяха да стигнат до единно становище относно лауреата (да се постигне единодушие и единна номинация, зад която да застанат всички, е едно от условията на статута).

През годините е имало подобен прецедент. Това говори не толкова за наличие на разнобой сред бардовете, колкото за голямата художествена стойност на единствената по рода си у нас награда за изпълнител на изпята поезия, каквато е куклата „ПоКи” – човечето нота, символизиращо поета с китара.