светослав-георгиевРоден в 50-те години на миналия век и достигнал “на попрището жизнено средата” в настоящия. Възнамерява да достигне зрелост в следващия век (за ужас на тези, които го познават).

Фен на хубавите неща в живота – поезия, музика, “жени и вино, вино и жени”, както и на всеки знаен и незнаен китарист, който знае два-три акорда (справка – самият той, Славимир Генчев, Гинчо Павлов и пр.) и на всеки графоман, дръзнал да изпее това, което е написал. (www.slovo.bg)

поне веднъж: светослав георгиев и радоил генчев (от словеса)

В живота ще се случи да обичаш
поне веднъж, поне веднъж…
От любовта си да не се отричаш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да заплачеш
поне веднъж, поне веднъж…
Ще има неуспехи, неудачи
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да те бият
поне веднъж, поне веднъж…
От болка ще ти иде да завиеш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота щe сe случи да забравиш
поне веднъж, поне веднъж…
Приятелите да те изоставят
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да предаваш
поне веднъж, поне веднъж…
Дано поне си заслужава
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да живееш
поне веднъж, поне веднъж…
И шанса си дано не пропилееш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да умреш
поне веднъж, поне веднъж…
Дано вестта за туй да бъде грешка
поне веднъж, поне веднъж…

коктейл (от сайта на гриша трифонов)

От стръкче пролет, есен, лято
и кубче зима – за разкош
ще си забъркам питие, когато
се спусне кадифена нощ.

И тихо ще приседна в мрака,
ще си припомня със вина
за младостта – оназ, която
случайно не се състоя.

Във нея щях да бъда друг –
по-умен, доста по-красив.
Навярно примерен съпруг.
Навярно доста талантлив.

Навярно щях да преуспея.
Безгрешен. Господи, прости!
Но туй ли пак ще преживея?
Кой знае? Всъщност… може би?!…

Отпих коктейла безразсъдно
и казах сбогом – без тъга.
На туй, което не се сбъдна,
което не се състоя.