
Комата
Току-що се връщам от Истанбул и в главата ми се въртят едни…
Първата вечер, след едно прекрасно непреднамерено шляене из града, решихме да си потърсим място с хубава жива музика. По едно време се чу китара и набързо ни примами в една уличка. Гледаме – врата, на вратата сложена тонколона, от която се носеше музиката. Влизаме – чудна кръчма с таван със стъклени фенери и тухлени стени, а вътре свирят две момчета. Ясно – ние бяхме точно за тук.. Още… »
Поводът да напиша онова така наречено Отворено писмо беше реакцията на един приятел по перо, който се интересува от изкуството „човек, изпял стиховете си с китара” сигурна съм много повече отколкото мнозина от регистрираните български бардове и има твърде добра колекция от записи на автори извън България. Превежда си стиховете им и е доста надълбоко в материята. И когато се опитах да го убедя, че в България също има достойни поети с китара, той отговори, че не желае да слуша за тях. 
Поканата за участие на младия бард бе отправена от Катя Божикова, секретар на сдружение ЛИК в град Плевен. Сдружението представлява организация с нестопанска цел, занимаваща се с подпомагането на широки групи от местната общност, чрез образователни, културни и социални дейности; утвърждаване на гражданското общество, като източник на социален капитал и насърчаване участието на местната общност в демократичните процеси.