Like a Tattoo
He told me sweet lies of sweet loves
Heavy with the burden of the truth
And he spoke of his dreams
Broken by the burden
Broken by the burden of his youth
Fourteen years he said
I couldn’t look into the sun
She saw him laying at the end of my gun
Hungry for life
And thirsty for the distant river
I remember his hands
And the way the mountains looked
The light shot diamonds from his eyes
Hungry for life
And thirsty for the distant river
Like the scar of age
Written all over my face
The war is still raging inside of me
I still feel the chill
As I reveal my shame to you
I wear it like a tattoo
I wear it like a tattoo
I wear it like a tattoo
Владимир Левков е роден на 11 септември 1950 година в гр. Варна. Завършва Българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работи като журналист в Девня, Провадия и Варна. Автор е на стихосбирките „Право на безкрайност” (1990г.) и „Рокмузикантът” (1994г.), както и на десетки песни, които сам изпълнява на китара, на пиеси, есета и др. Той е сред създателите и участници на театрална група „Вълна” в гр. Варна и идейният създател на фестивала „Поетични струни” в гр. Харманли. Напуска ни на 4 септември 1994 година, оставяйки незаличим отпечатък след себе си.
Да, има и такива. Понякога не си даваме сметка, че живеем в шарено общество. С удоволствие ви представям Митко (Демир) – цигански бард от квартал Факутета в София. Той е на 40 г., има три деца; повечето му песни са религиозни – и много хубави. Можете да прочетете за него в 
