Всъщност коментирах това: “На 19 февруари т.г. Кръгът на Барда представи „Песните на старите майстори” – един комбиниран с мултимедия проект, в който бяха представени основоположниците на бардовската песен в Русия – Александър Галич, Михаил Анчаров, Булат Окуджава, Виктор Берковски, Юрий Кукин, Александър Городницки, Ада Якушева, Евгений Клячкин, Юрий Визбор, Юлий Ким, Владимир Висоцки. Залата на читалище „Фар” не можа да побере желаещите да видят и чуят. Успяха да влязат не повече от 100 души, като част от тях стояха прави през целия концерт, продължил около 90 мин.

Споделяме това, макар и със закъснение, защото поради големият интерес вероятно концертът ще бъде най-малко повторен. За което своевременно ще направим съобщение. | Христо Граматиков” от темата
“Новини от Бургас”. Та както се вижда такъв факт в Новината не е поднесен, вероятно, като незначителен.

Не ми се иска да коментирам дали първата, или каквато и да е друга част е достатъчна, като възпоменание за Апостола на тази дата. Това е въпрос на лична историческа памет. И за мен наистина е личен.

Пък даже и да бях, бих приел така направеното извинение светкавично. По абсолютно същата причина – имам ти доверие.

Все пак, внимавай с това всеобщо обичане. Правиш го безопасно, нали ?

И поздрави китарата си от мен. Предай и че съм влюбен, хм …, и в нея.

Не мога да преценя (предвид рейтинга на темата) кое е правилното обръщение, така че оставям този избор на всеки един от вас поотделно.

Измина месец и половина от съществуването и и ми се струва уместно (надявам се и в заключение) да направя няколко ДРЕБНИ УТОЧНЕНИЯ.

Изключително съм благодарен на Пламен Сивов, че публикува писмата ни, както и за подходящото въведение, НО … Лично аз никога не съм напускал неформалната група “Кръга на барда”, на която (смея да твърдя) съм един от основателите, инициаторите и (може да се каже) идеолозите и вероятно никога няма да я напусна. Напуснах ФОРМАЛНАТА група “Кръга на барда” (на която пък доколкото си спомням към момента на напускането се водех „съкоординатор”). Въпросът дали обединява (то вече май и това е под въпрос) повечето или по-малкото изпълнителите в морския ни град, като всички подобни казуси за изчерпателна (и неопровержимо доказана) изброимост, е дотам деликатен, че даже и опит за твърдение в тази посока би бил, колкото верен толкова и неверен, затова го оставям открит и без коментар.

Според мен е попресилено (разбирай доста невярно) да се говори за отлюспени и неотлюспени и ако си представим, че става дума за някакво дело, то не е чак толкова бракоразводно, може би защото и брака май не беше съвсем консумиран.

Най-общо причините за напускането ми биха могли да бъдат формулирани като дълбоки, принципни различия (според мен естествено), както в някои от целите, така и в начина, механизма и темпото за реализацията им. И всичко това с елементи на сериозна криза на доверието (т.е. вече нямам доверие на Христо, Наско и Светла) и доколкото подразбрах май е взаимно. Не мисля, че е разумно да се върши каквото и да е ОБЩО нещо в режим на недоверие. Това по-скоро е загуба на време и енергия.

Например, никога и за нищо на света не бих се съгласил на 19.02.2010 г.( 137 години от обесването на Васил Левски), Българският Разпети Петък, да се представят (ако ще и да са) основоположниците на бардовската песен в Русия (някои от които аз лично много уважавам и обичам). Независимо от посещаемостта. Просто датата е СПЕЦИАЛНА (поне за мен). С риск да се пошегувам неуместно, (и защото поради големият интерес вероятно концертът ще бъде най-малко повторен) предполагам, че следващата подходяща датата ще е 2 юни.

На темпераментните и емоционални изблици на Комата отговорих сравнително пространно и изчерпателно (надявам се) в лична кореспонденция, която не мисля, че е редно да споделям.

Скъпи ми Бойко, ако се вгледаш в снимката но темата ще забележиш, че свиря с твоята китара, а човек, който ми предоставя китарата си в труден момент, аз го имам за повече от приятел. Затова … В разказания (по памет) поучителен случай(Виж темата „Новини от Бургас”) има някой несъвпадения. Или историческото време не е същото, или човека, или машината, или часта, или произволна комбинация от четирите. Ако искаш някой ден мога да ти разкажа малко по достоверен неин вариант. Отгоре на всичко (даже и да е напълно вярна) би трябвало и да започва, и да завършва с „И слава богу, че нямаше жертви.”, нали ?
Харесах стихотворенията. Жалко, че са само две. И понеже се искушавам лесно ще ви представя и аз едно, нищо че е доста познато (Коме извини ме ако не съм намерил най-добрия превод). Може би, то е специално за любителите на значително по-бързото придвижване за сметка на някои, хм…, отчупвания.

Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
Джон Дън

П.П. Да напомня, че да спестяваш имена с цел запазване на достойнството на съответните хора е едно, а да ръсиш недомлъвки в нета – съвсем друго. Последното е… как да го кажа… мноооого смело.