Бургаските поети с китара Емил Ангелов и Невен Кидеров обявиха, че напускат “Кръга на барда” – бургаската неформална група, обединяваща повечето от изпълнителите в морския град. Напускането им беше обявено чрез две писма, текстовете на които публикуваме.
НЕПРЕЖАЛИМА ЗАГУБА
След дълго и мъчително боледуване, следствие на системната и систематична употреба и злоупотреба с:
Алкохол, Жени и Вино, Наркотици, Секс,
Бира, Секс и Рокендрол,
Секс, Наркотици и Рокендрол,
Тежка и Много и Работа и др.
Емил Димов Ангелов – Бра’чеда напусна … „Кръгът На Барда”
Както се и очакваше, многобройните опечалени наводниха и разкаляха гробищния парк.
На място своевременно пристигнаха г-н Бойко Борисов, г-жа Румяна Желева и всички занимаващи се с бедствия и аварии за да оправят положението и др.
Умоляват се многобройните опечалени вън от парка да събират волеизлеянията си в подръчни съдове (кофи, кофички, канчета и т.п.). Същите да изпразват във вече организираното за целта място.
Автомобилисти се допускат само ако са с вериги (т.е. танкове и др. верижна техника)
Дежурните паталогоанатом и нотариус свидетелствуват, че напусналият е направил това с ясно съзнание и разбирайки смисъла, значението и последствията от действието си.
Последните му думи, казани тихо, но отчетливо били:
„Майната Ви На Всички !”
На няколцината възрадвани ще речем: „Ликуй, Народе!
Отиде си още един.”
Национална Агенция По Трагичните Изпращания
Много Изп. Директор на НАТИ: /не се чете/
Емил Ангелов – Брачеда
***
След напусналите без да афишират това и наскоро официално напусналия Емо Брачеда: Аз, Невен Кидеров временно прекратявам участието си в “Кръгът на Барда” до неговото реформиране.
Невен Кидеров
ТОЧКА БГ – проектът
Предполагам, че темата ще предизвика разнопосочни емоции. Надявам се обаче Емил и Невен да представят все пак реалните причини, поради които са решили да напуснат, а хората от Кръга да споделят и тяхната гледна точка по случая. Разчитам на всички вас за една нормална дискусия.
Упс?!
Грблхмрлббвксъ-ъ-ъ-ъ?
(лек шок – това е една от разнопосочните емоции, за които Пламката спомена по-горе)
Моля всички страни по делото да изяснят поне малко от малко мотивите си, понеже такива писма и слухове повергват в смут сърцата наши, тук в софийската бардовска провиция. Не стига, че не е ясно къде е столицата – в Харманли или в Бургас, ами на сичкуту утгоре Харманли се закрива, а в Бургас говорят за реформи, разцепления и смърт – воистину, негли прави са маите и иде, иде краят на света?!
или има, все пак и рационално обаснение (или поне ирационално)?
Da rechem,che ot dosta vreme nazrja kriza na doverieto.I vsyshtnost az imam vypros-Koi sa “Krygyt na Barda” sega?Stava duma za tezi koito reshavat sydbata mu?Te shte si nosjat i otgovornostite za v bydeshte,vse pak.
A kraja na sveta ne idva,mislja.Nito pyk nashija kraj s Emo!Vse pak.Spokojno be ,chovek!Tova sa standartni shemi,deto gi ima sred horata.Zapochvat neshto grupa entusiasti s idei,a posle izliza Edin nachelo i ideite se promenjat i horata napuskat.Idvat drugi,deto syotvetstvat na tezi idei.Ili pyk se vyspitavat i podbirat ot tozi Edin takiva,za kakvoto i dokogato sa mu nujni .Tova e stavalo pri bardovete ,pri bylgarite i vyobshte pri horata.I shte stava,da si znaete!Ta mislete!Ako ne vjrvate-pitajte Grishata kakvo misli,ama edva li shte vi otgovori.
I po smelo,de!Ne e nugen mesec i polovina,ta da se prestrashi njakoj da pita-kakvo stava.Nishto strashno!Moge bi shte byde po-dobre taka za vsichki.
ПЪРВО – ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ИЗРАЗЯВАМ ЦЕНЗУРНО.
ВТОРО – НЯМА ДА СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА КАПСЛОКА, ЗАЩОТО ГО ПУСНАХ НАРОЧНО.
ТРЕТО – ОБРЪЩАМ СЕ НЕ КЪМ БРАТЧЕДА И НЕВЕН, ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ВСИЧКИ ПРЯКО ИЗПАДНАЛИ В СИТУАЦИЯТА.
И ЕТО КАКВО ИМАМ ДА КАЖА:
БАХТИ ГЛУПОСТИТЕ, ДЕТО ГИ ПРАВИТЕ.
И ВИЕ ЛИ, БЕ ХОРА.
И ВИЕ ЛИ ИЗПАДНАХТЕ В ТИЯ ГЛУПОСТИ, ДЕТО ГИ ГЛЕДАМ ПО ВСЯКАКВИ ВИСОКОДУХОВНИ, В ДЕБЕЛИ КАВИЧКИ, БАРДОВСКИ ОБЩНОСТИ, ФОРУМИ И ПРОЧЕЕ.
И ВИЕ ЛИ.
БАХТИ ГЛУПАВИТЕ ИСТОРИИ.
ДРУГО НЯМАМ КАКВО ДА КАЖА.
АКО НЯКОЙ ИСКА ДА МИ КАЖЕ НЕЩО, НЕ ТУК. МРАЗЯ ИНТЕРНЕТСКИ ГРЯЗОПОЛИВАНИЯ, ОСОБЕНО МЕЖДУ ХОРА, КОИТО СА МОИ ПРИЯТЕЛИ, А МИСЛЕХ, ЧЕ СА ПРИЯТЕЛИ И ПОМЕЖДУ СИ.
МРАЗЯ.
ТА, АКО НЯКОЙ НЕЩО СМЯТА, ЧЕ ТРЯБВА ДА МИ ОБЯСНИ, НИКАКЪВ ИНТЕРНЕТ, ЩЕ ДОЙДА В БУРГАС И ЩЕ МИ ГО ОБЯСНЯВАТЕ ЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВСИЧКИ.
А АКО СМЯТАТЕ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ДА МИ ОБЯСНЯВАТЕ КАКВОТО И ДА БИЛО – АМИ, АЗ БЯХ ДОТУКА.
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
БАХТИ С КВИ ГЛУПОСТИ СЕ ЗАНИМАВАТЕ.
ТОЛКОЗ.
КОМА
Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо – че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст – обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чук –
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се.
Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас,
мен лично ме обижда.
(ако някой се включва с коментар по темата, изрично настоявам да НЕ се коментира този текст)
Аз по тази тема, както е видно, скоро няма да мирясам.
И така:
1. Единственото, което разбирам от изявленията на Емо и написаното тук от Невен, е, че бият Паниковски, май. Което е крайно недостатъчно като информация. Да не говорим, че повечето хора дори и това не са разбрали.
Тоест:
Да речем, че решаваш, че Пешо е п*д*рас. Опаковаш в колет куклите и парцалките, които си взел от него по разни поводи и му ги пращаш по пощата, след което решаваш да известиш на обществеността мнението си за Пешо с надпис на дувара. Но вместо честно и откровено да напишеш на въпросния дувар “Пешо е п*д*рас”, рисуваш там някакви непонятни графити, от които на никой нищо не му става ясно. (Под секрет ви открехвам, че Пешо всъщност се казва Гошо и много си пада по женската част. Това го знам със сигурност от близките си срещи от четвъртия вид с него.)
2. Дълбоко ще съм благодарна на Невен, ако разкрие мистерията с тайно напусналите членове на Кръга на Барда. Аз притежавам нелоши детективски способности, но нямам нито времето, нито енергията да разплета една толкова заплетена загадка като тези тайнствени членове, които така тайнствено са напуснали. Инфо, плийз.
3. Да завършим с безсмъртен цитат от класиката:
Стига простотии бе, тате!
(ако простотиите продължат, следващият безсмъртен цитат ще бъде “Да ти пикая на музиката”.)
Той
Той носи мислите си от преди;
стремежите си демоде.
За него вестникът е най-правдив
и гледа само БНТ,
А Светът от страни бясно ври,кипи.
А Светът от страни страшно се мени.
И възпитава своите деца
тъй както е възпитан сам -
по начин от Световната война:
шамари,пръчка и колан…!
А после вечно се топи.
По цели месеци не спи -
защо живота във семейството
все нещо не върви?
Защо жена му все мълчи
и крие кървави очи?
Защо децата му израстнаха
в поквара и лъжи.
А спомените му от младостта-
критерият за път напред.
Със ярост винаги се връща Там
да търси вяра и съвет.
Когато чашата държи
и речи гнусни до зори
се чувства силен,мъдър и Велик,
и пъчи хилави гърди.
Ала Животът си върви-
изхвърля всичко на страни
и няма никога да разбере,
ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ.
Човекът,за който е написана тази песен си отиде твърде рано,но мисля,че все пак на края успя да свърши това,за което беше дошъл тук.
А стихотворението на Комата на мен много ми хареса.
С любов:
Наминавам да отбележа учудването си, че смело призоваващият към смели питания Невен в отговор на моето смело питане за загадъчните напуснали членове смело… пардон, исках да кажа странно, си трае.
Поименно, колега, поименно, както се казваше в стария виц!
Да, ама пък има един такъв номер, че не е коректно да ръсиш нечии имена без тяхното съгласие.
А пък носителите на тия имена може да не щат да се забъркват в интернетски дандании.
И знаете ли какво – МНОГО СА ПРАВИ тия носители.
На изясняването на подобни разногласия не му е мястото в нета. То трябва да става на четири, шест осем или колкото са там очи. (за предпочитане в съпровод на нужното количество шишета).
А който смята, че е по-удобно да се изясняват в интернет – да върви във форум bg mamma.
Щото това е начинът на кляфките.
И на прочие смелчаци.
П.П. Да напомня, че да спестяваш имена с цел запазване на достойнството на съответните хора е едно, а да ръсиш недомлъвки в нета – съвсем друго. Последното е… как да го кажа… мноооого смело.
Многоуважаеми Бардове/Скъпи Приятели,
Не мога да преценя (предвид рейтинга на темата) кое е правилното обръщение, така че оставям този избор на всеки един от вас поотделно.
Измина месец и половина от съществуването и и ми се струва уместно (надявам се и в заключение) да направя няколко ДРЕБНИ УТОЧНЕНИЯ.
Изключително съм благодарен на Пламен Сивов, че публикува писмата ни, както и за подходящото въведение, НО … Лично аз никога не съм напускал неформалната група “Кръга на барда”, на която (смея да твърдя) съм един от основателите, инициаторите и (може да се каже) идеолозите и вероятно никога няма да я напусна. Напуснах ФОРМАЛНАТА група “Кръга на барда” (на която пък доколкото си спомням към момента на напускането се водех „съкоординатор”). Въпросът дали обединява (то вече май и това е под въпрос) повечето или по-малкото изпълнителите в морския ни град, като всички подобни казуси за изчерпателна (и неопровержимо доказана) изброимост, е дотам деликатен, че даже и опит за твърдение в тази посока би бил, колкото верен толкова и неверен, затова го оставям открит и без коментар.
Според мен е попресилено (разбирай доста невярно) да се говори за отлюспени и неотлюспени и ако си представим, че става дума за някакво дело, то не е чак толкова бракоразводно, може би защото и брака май не беше съвсем консумиран.
Най-общо причините за напускането ми биха могли да бъдат формулирани като дълбоки, принципни различия (според мен естествено), както в някои от целите, така и в начина, механизма и темпото за реализацията им. И всичко това с елементи на сериозна криза на доверието (т.е. вече нямам доверие на Христо, Наско и Светла) и доколкото подразбрах май е взаимно. Не мисля, че е разумно да се върши каквото и да е ОБЩО нещо в режим на недоверие. Това по-скоро е загуба на време и енергия.
Например, никога и за нищо на света не бих се съгласил на 19.02.2010 г.( 137 години от обесването на Васил Левски), Българският Разпети Петък, да се представят (ако ще и да са) основоположниците на бардовската песен в Русия (някои от които аз лично много уважавам и обичам). Независимо от посещаемостта. Просто датата е СПЕЦИАЛНА (поне за мен). С риск да се пошегувам неуместно, (и защото поради големият интерес вероятно концертът ще бъде най-малко повторен) предполагам, че следващата подходяща датата ще е 2 юни.
На темпераментните и емоционални изблици на Комата отговорих сравнително пространно и изчерпателно (надявам се) в лична кореспонденция, която не мисля, че е редно да споделям.
Скъпи ми Бойко, ако се вгледаш в снимката но темата ще забележиш, че свиря с твоята китара, а човек, който ми предоставя китарата си в труден момент, аз го имам за повече от приятел. Затова … В разказания (по памет) поучителен случай(Виж темата „Новини от Бургас”) има някой несъвпадения. Или историческото време не е същото, или човека, или машината, или часта, или произволна комбинация от четирите. Ако искаш някой ден мога да ти разкажа малко по достоверен неин вариант. Отгоре на всичко (даже и да е напълно вярна) би трябвало и да започва, и да завършва с „И слава богу, че нямаше жертви.”, нали ?
Харесах стихотворенията. Жалко, че са само две. И понеже се искушавам лесно ще ви представя и аз едно, нищо че е доста познато (Коме извини ме ако не съм намерил най-добрия превод). Може би, то е специално за любителите на значително по-бързото придвижване за сметка на някои, хм…, отчупвания.
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
Джон Дън
Брат,чет!Съжалявам,ако съм те обидил!Не искам да обиждам!Омръзна ми да наранявам!Писна ми да разделям!
Искам да обичам,да подкрепям!
Искам да се науча да признавам правото на другите да са такива -каквито Господ ги е създал.
Обичам Ви всичките – такива каквито сте и
МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ,ако съм те обидил!
За мен винаги ще бъде удоволствие да свириш на тази китара!
Паметта започна да ми изневерява – така, че – прав си!
Брач’ет, както вече писах, имам те за повече от приятел. Отгоре на всичко ти и вярвам. Не се чувствам ни най-малко обиден. Просто исках да ти обърна внимание, че трябва да се внимава какво се пише. Хората с по-малко ерудиция са и доста по-наивни и доверчиви, та лесно се подвеждат.
Пък даже и да бях, бих приел така направеното извинение светкавично. По абсолютно същата причина – имам ти доверие.
Все пак, внимавай с това всеобщо обичане. Правиш го безопасно, нали ?
И поздрави китарата си от мен. Предай и че съм влюбен, хм …, и в нея.
Забелязах известна неточност в коментара на Емил Брачеда, за концерта “Старите майстори” на 19 февруари. Концертът беше в две части, като първата част беше посветена изцяло на Апостола. Прилагам откъс.
http://www.youtube.com/watch?v=2HmldGdItSQ
Брачед, каквото и да си решил, аз оставам твой приятел, желая ти щастие и още много творчески успехи. Поздрави на всички бардове -обичам ви!
Възможно е и да има “известна неточност”, защото лично аз не присъствах и не бях известен за обявата, нито персонално, нито по някакъв друг начин.
Всъщност коментирах това: “На 19 февруари т.г. Кръгът на Барда представи „Песните на старите майстори” – един комбиниран с мултимедия проект, в който бяха представени основоположниците на бардовската песен в Русия – Александър Галич, Михаил Анчаров, Булат Окуджава, Виктор Берковски, Юрий Кукин, Александър Городницки, Ада Якушева, Евгений Клячкин, Юрий Визбор, Юлий Ким, Владимир Висоцки. Залата на читалище „Фар” не можа да побере желаещите да видят и чуят. Успяха да влязат не повече от 100 души, като част от тях стояха прави през целия концерт, продължил около 90 мин.
Споделяме това, макар и със закъснение, защото поради големият интерес вероятно концертът ще бъде най-малко повторен. За което своевременно ще направим съобщение. | Христо Граматиков” от темата
“Новини от Бургас”. Та както се вижда такъв факт в Новината не е поднесен, вероятно, като незначителен.
Не ми се иска да коментирам дали първата, или каквато и да е друга част е достатъчна, като възпоменание за Апостола на тази дата. Това е въпрос на лична историческа памет. И за мен наистина е личен.
С това, че трябва да се внимава какво се пише, съм повече от съгласна.
И много внимателно и обмислено ще кажа:
повече уважавам боя с мечове, отколкото интерактивните игри в мрежата.
С което смятам, че съм казала всичко по темата, и прекратявам коментарите си.
Радвам се , че ми се случи да бъда на Шумен-бард 2010 заедно с Емил и Христо !
И че благодарение и на тях се случиха толкова хубави неща през тези броени часове !