Comments on: Бардфест Ловеч 2009: обновено с програма

By: Явор Георгиев дует ,,Страст",,

Явор Георгиев дует ,,Страст",, — Sat, 07 Nov 2009 12:05:52 +0000

Много силен бардфест на който се радвам че успяхме да дойдем!Много добро озвучение,навсякъде усмихнати хора, с песен да вървиш по улицата!:)

By: Виктор Цанков

Виктор Цанков — Thu, 22 Oct 2009 21:11:21 +0000

добра песен и безплатен запис Виктов 0886 64
8081

By: Милен Тотев

Милен Тотев — Sat, 19 Sep 2009 07:38:09 +0000

Автор на този текст е Добрина Атанасова.

By: Милен Тотев

Милен Тотев — Sat, 19 Sep 2009 07:36:29 +0000

ТЕ НЕ ИЗМЕРВАТ ЖИВОТА С ВРЕМЕ
Те не измерват живота с време, а със събитията в него, с емоциите, които те раждат, с красивото и грозното наоколо, с отношението си към всичко това. Те търсят истината – за себе си, за другите, за живота изобщо. ,,Неудобната, некрасивата, но ИСТИНАТА” – казва руският бард Евгений Агранович. А когато открият красива истина, тогава душите и китарите им почват да светят. Това са съвременните трубадури, минезингери, бардове – ,,поетите с китари”, а също и интерпретаторите на техните произведения. В древността поезията се ражда заедно с мелодията. В песните словото и музиката са в съюз. После идва време, когато ги създават поотделно. През XX век тоя съюз е възроден от руските бардове, създателите на т. н. ,,изпята поезия”. Днес има бардове, които творят и поезията, и музиката на песните си, такива, които създават музика по чужди текстове и други, които са интерпретатори на вече сътвореното.
Като народ поетичен, музикално надарен /Чуйте само народните ни песни и изпълненията на оперните ни певци!/, винаги стремящ се да стигне до истината и да я покаже на другите, ние също имаме своите бардове. Идеен създател на бардовското движение в България е отишлият си вече от живота Владимир Левков. Бардовете от цялата страна имат свои култови места, където всяка година се събират в определено време. Един от щастливите градове, където това се случва, е Ловеч. През 2000г. Милен Тотев, великолепният интерпретатор на песните на Окуджава, споделя с приятели идеята за създаване в града на форум, от чиято сцена бардовете от цялата страна ще могат да се изявяват, а също и да печелят почитатели на изпятата поезия. Но не успяват да я осъществят веднага. Това става през следващата 2001 година. Писателят Венцеслав Пейков предлага да нарекат изявата ,,Бардфест”. Милен Тотев добавя Ловеч и годината – за пълнота. И ето ти – ,,Бардфест Ловеч” 2001. Разхождайки се по улиците на града, двамата обмислят и детайлизират нещата, за да изложат аргументирано идеята пред общинската управа. Самият кмет Пламен Еврев дава благословията си, Общината осигурява финансови ресурси, намират се спонсори, които предоставят наградите. Избраният за Артдиректор на ,,Бардфест Ловеч” – Милен Тотев и служителите в отдел ,,Култура” към Общината разработват концепцията за фестивала. Господин Петко Игнатов предоставя безплатно хотела си за настаняване на участниците в първия Бардфест. Слага се началото на нещо, което днес е традиция в града, една от неговите емблеми и както казва Артдиректорът в последното си интервю във вестник ,,Ловеч Глас”: ,,Бардфест Ловеч” е институция!”. Тази година Ловеч за девети пореден път посреща 30 от най-изявените български трубадури. По-малко от друг път. Не защото няма желаещи – напротив. А защото е избистрен критерият за участие.
Петък, 4 септември 2009 година, 17,30 часа, салонът на Ловчанското читалище. Има повече хора от друг път. Ненапразно с Милен Тотев раздадохме 500 покани на ловешките граждани, наред с разгласата от Общината. В дъното на сцената блести красиво пано със стилизирана китара и открояващ се надпис,,БАРДФЕСТ Ловеч 2009. Апаратурата, микрофоните, всичко е подредено и проверено. За това се е погрижил Виктор Цанков.За него бардът Красимир Първанов, самият той перфекционист, казва: ,,От всички места и сцени, на които съм свирил, съм най-спокоен на сцената в Ловеч, когато Виктор е седнал срещу мен. Всички, които са били в Ловеч, знаят защо – защото е много добър професионалист!”На сцената, както всяка година до сега, излизат превърналите се в част от фестивала Юлияна Близнакова и Стоян Георгиев. С топли думи и красиви стихове те приветстват участниците и публиката. Обявяват, че ,,Бардфест Ловеч 2009” се провежда под егидата на господин Минчо Казанджиев, кмет на Община Ловеч и се организира от Община Ловеч, читалище ,,Наука” и с любезното съдействие на Министерството на културата. Госпожа Илинка Печева, заместник-кмет на Община Ловеч, дава старт на ,,Бардфест Ловеч”2009, оценявайки високо бардовото изкуство и умението на участниците да го създават: ,,Всеки един от вас е характерен сам за себе си. Всеки е различен, но така се оформя един интересен и разнообразен стил. Публиката е привлечена точно от това – от разнообразието. Богатата палитра от теми, които застъпвате във вашите творби – сатира, романтика, лирика. Не е лесно да пишеш стихове, не е лесно да свириш, не е лесно да пееш, или да пишеш музика, но да правиш изкуство, състоящо се от няколко компонента, това вече е много трудна задача. На всички вас пожелавам успешно представяне. На добър час!” Водещите оповестяват наградите, които ще бъдат раздадени, спонсорите на фестивала, един от които е ,,Винал” ООД и регламента – 3 песни в рамките на 10 минути за всеки участник. Юлияна Близнакова прочита поздравителни адреси от министъра на културата – Вежди Рашидов и от заместник-министъра на културата Димитър Дерелиев. Актьорът Стоян Георгиев благодари на представителя на същото министерство, господин Стефан Илиев, който трайно присъства на тоя фестивал и с това повдига нивото му.
Честта да открие ,,Бардфест Ловеч” 2009 със свое изпълнение се пада на един от създателите му – Милен Тотев. Той поканва на сцената Наталия Павловна Барабанщикова от Кишинев – Молдова, за да съчетаят изпълненията си. И зазвучава ,,Молитвата на Франсоа Вийон” от Окуджава. Гласът на изпълнителката се извисява нагоре, като че ли иска да стигне до Създателя и заедно с китарата в ръцете на Милен сътворяват едно вълшебство. Наталия пее тъй проникновено и искрено, сякаш е застанала пред иконата в храма и отправя молитва за всички нас. Залата е занемяла, а после избухват аплодисменти. Гостенката казва, че ,,Молитвата…” на Окуджава, която е изпълнила и миналата година, е действена. Господ е прострял ръце над нас и ни е запазил, затова тя вижда отново всички свои приятели живи и здрави. Булат Шалвович Окуджава е нейният любим автор. Той е един от основателите на бардовското движение в световен мащаб. Окуджава не е просто руснак или грузинец, той е гражданин на света. Двамата запяват ,,Песен за Варна” по стихове на Елка Няголова и музика на Наталия. Пълни с лиричност, нежност, обич, гласовете им и този на китарата се сливат и ни отвеждат в атмосферата на Варна с нейната древност и настояще, с храма, който прекръства дори морето, с песента на влюбените, която скита по брега, и когато тях ги няма. Следващата песен е също на Окуджава. Тя утвърждава морални ценности, върху които градим своя живот – не всичко е свързано със златото, макар то да ни примамва с блясъка си; не трябва да строим щастието си върху нещастието на другите; без любов животът е пуст; не се купуват доброто име, талантът и любовта. Гласовете на Милен и Наталия ни показват как успешно се съчетава несъчетаемото – класиката и бардовското. Последното изпълнение е на Наталия в съпровод на пиано. То е по стихове на Андрей Дементиев и нейна музика. Посвещава го на всички приятели и на Милен. Ето и посланието на песента:Никога не съжалявайте за нищо – нито за отминалото, нито за това, което вече не може да ви се случи; не съжалявайте за доброто, което сте направили и съпричастието, което сте показали към някого – дори за това да получите присмех. Изпълнението показва високата класа на Наталия като музикант, безупречно сценично поведение и умение да завладява публиката. За тези й качества и за приноса й в укрепване авторитета на нашия град извън България, Наталия Барабанщикова е удостоена с наградата на Ротари клуб – Ловеч. Връчва й я господин Петко Игнатов.
Татяна Йотова от Айтос е посрещната с много аплодисменти. Тя благодари на Ловеч ,,за поредната прекрасна среща и празник на духа”. Изпява три песни, първата от които е ,,Лирично за относителността.” Трябва да си много талантлив, за да съумееш да вплетеш житейската си философия и теорията на относителността на Айнщайн в едно, да изречеш това в стихове, да сътвориш музика към тях и да изпееш лирично тая сложност. Талантът си е талант! Татяна го прави! В мелодията се сменят лиричност и устремност, текстът носи посланието, изпято развълнувано: ,,Всичко видимо е относително, всичко непознато – абсолютно… свършва любовта ни относително, въпреки че абсолютно почва. … И тече, и тече, мракът относителен огромен, докато не спре някой бъдещ абсолютен спомен.” Следващата песен е за любовта, която не зависи от възрастта и посланието й е:,,Сърце се чува само от сърце!”. ,,Едно момче обикнало старица, светът се преобърнал изведнъж – тя станала дете с душа на птица, момчето се превърнало във мъж.” Отново много романтика, вълнение, лиричност и в стиха, и в мелодичта, и в изпълнението на Таня.,,На думите е тясно във стиха ми и хукват те чрез тебе да летят, бъди ми слънце в нощите безсънни, във дните дълги ми бъди звезда. Последната песен е от спектакъл и се казва ,,Ключ”. Посветена е на оптимизма, на стремежа да открием своя ключ за нещата в живота си. А да бъдеш ключар, да отключваш души и съдби е цяло икуство.Татяна пее тази песен много артистично, оптимистично, носейки с гласа си посланието й: ,,Може кафе да си нямаш, но ключ непременно си имай: ключ за врата, за сърце, за съдба, ключ за илюзии, за свобода …. Като надеждата и любовта, той разрушава стена след стена.” Татяна Йотова е еднакво добър поет, музикант и изпълнител. Има прекрасен глас, топъл, вълнуващ, пълен с емоция, която предава на слушателите. Публиката я обича за нейната естествност и човечността, с която пее. Тя получава наградата на Община Ловеч – специална статуетка, представляваща китара, връчена й от заместник-кмета – госпожа Илинка Печева.
Друг любимец на публиката в Ловеч е Славимир Генчев. Той е неизменен участник във фестивала от първото му издание. Държи изключително много на текста и неговото послание, което е характерно за изпятата поезия. Затова тази вечер представя песни по стихове на забележителни поети – Владимир Башев и Веселин Ханчев. До сега не ги е изпълнявал на тази сцена. Създава ги, когато все още няма свои стихове, когато дръзката младост няма стъписване пред таланта на големите и страх, че няма да се справи. Първите две песни са по стихове на Башев. Текстовете са намерени на бюрото му след неговата смърт. Нямат дори заглавия и за такива се ползват началните строфи от стихотворенията. Първата, ,,Открих звезда”, създадена преди 35 г., Слави посвещава на приятеля си – писателят- журналист Венцеслав Пейков, чийто юбилей – 2 X 35г., чествахме само преди час тържествено. Мек, плътен, понякога с носово звучене глас, отсечени удари по струните на китарата, които ту заглъхват, ту се усилват, допълват и оцветяват атмосферата на песента. На места бардът почти рецитира, прибавяйки умело мелодия. ,,Открих звезда, открих звезда!….Къде е, как се казва, в кой квадрант?” – продължава той и разказва за голямото щастие, което може да озари живота ни. Но просто трябва да го открием. И пита риторично: ,,Как сте живели толкоз дни и нощи, толкоз пролети в небето си с една звезда по-малко?” Следващата песен се нарича ,,Ще умра летейки”.Отново отсеченият ритъм на акордите и мелодия, пълна със съдбовност. Глас и китара изричат пророчество: ,,Ако искаш да ме търсиш – на летището ела, между исполински кръстове с алуминиеви крила”. Последната песен – ,,Ябълка на острова”, по текст на великия Ханчев. Тя никога не е изпълнявана. Носталгична, бавна мелодия, носеща широтата на морето, безнадеждността на една съдба и глас пълен с протест и болка. ,,Расте върху острова ябълка дива….напразно към сушата гледа. …. Тя тук е родена, къде ще избяга – солена е станала вече. Единствена мачта в морето голямо, която не може да бяга.” Песен за изпитанията в живота, дълга, надеждата и невъзможността да избягаш от съдбата си. Славимир владее трудното изкуство на барда да ползва интонацията и полурецитирайки, полупеейки, да завладява публиката с посланията на изпълненията си. Той е удостоен с наградата на Министерството на културата – плакет ,,Златен век” ,,за изключителен принос в развитието на изпятата поезия и за нейното разпространяване”, връчена му от Стефан Илиев. Славимир Генчев благодари: ,,За мен е чест да получа тая награда от Вас, но съм реалист и си давам сметка, че човек не може да надскочи ръста си. Трябва, обаче, да се опита да се изправи в цял ръст.”
На сцената излиза новосъздадено трио: Тодор Янкулов – автор на стиховеи музика, актьор, режисьор, ръководител на детска театрална студия, солист на група за старинна музика ,,Аква делия”, съпругата му – актрисата Зорница Попова и тяхното малко чудо – Божана. ,,Чудото” се е появило за пръв път на тази сцена, когато майка й е била бременна в шестия месец. Сега вече е ,,на 5 години и 4 месеца”, според собствените й думи. Тази вечер ще направи своя дебют с изпълнение, но не от третата песен, както са решили мама и тате, а от първата – това е неотменимото ршение на Божана. Първата песен, изцяло авторска – на Тодор, се нарича ,,Златната земя”. Посветена е на изгрева над Рила и възторга от красотата на земята ни. Изключително лирична песен. Особената бленда на гласа на Тодор, звънкият глас на Зорница, искричките от гласа на малката, интонацията, стремежът на тоновете да литнат в градация нагоре, красивите извивки на рефрена, рисуват върховете и долините на Рила, кристалността на изгрева, простора, движението на вятъра. Гласовете им зоват: ,,Зора, ела!”, а Тодор възвестява, развълнуван от тая красота:,,Аз съм се родил в златната земя и съм син на Бога!” Втората песен, ,,Трева в морето”, е символ-верую за Зорница. ,,Ако не правим това, което е прието, ако забравим за миг битието…,ако дариш с усмивка небето…” Тогава се превръщаме в нещо друго, сбъдваме надеждите си, необичайни сме. ,,… и ето, и ето – вече си поток в небето, вече с Балкана се вливаш в морето, вече си трева в морето…”. Гласовете се плисват като морските вълни – широко и волно, полюшват се като тревата в морето и ни показват, че можем да стигнем всяка своя мечта. Песните на Тодор Янкулов са пълни със светлина и надежда, с позитивизъм, с красота и носят прекрасни послания, подкрепящи и извисяващ духа.Третата песен, уж детска, а с толкова уроци за възрастните, носи заглавието ,,Въпроси”. Божана е в стихията си. Поглежда настойчиво ту към мама, ту към татко и заедно с тях пее: ,,Дай да те питам нещо. Искам да зная всичко за всичко. Какъв ще станеш като пораснеш голям?” Отговорът е само един, единствен: ,,Не искам да стана учител, не искам да стана химик… Просто знам какъв искам да стана – ще бъда велик!” Със звученето си, с ритъма и настроението, със закачката, която носи, песента раздвижва залата. Артистизмът на малката, нейната неподправеност и искреност предизвикват реакцията на публката, одобрението, усмивките, аплдисментите. Тя най-спокойно избутва родителите си от сцената и си запява с настроение, както вероятно прави в детската градина, една песничка за калинката и Вълчо. От нея към нас струи чистота, невинност, неподправен възторг. На сцената е бъдещето, надеждата, талантът и ние желаем на Божана светлина, обич и добри хора по пътя й. Заради ,,ярко творческо присъствие”. Тодор Янкулов получава наградата на името на Владо Левков от дъщеря му Лили Левкова. Развълнуван казва, че, за съжаление, не го е познавал, но го чувства като брат.
Вълко Мишев от Монтана притежава много мек, лиричен глас с голям диапазон и в изпълненията му мелодията е равнозначна на текста. Макар че с помощта на интонацията той все пак извежда текста напред. Първата му песен носи носталгията на напускащия родната земя, оставящия ,,всичко свое и тъга, и любовта…” и поемащ неизвестен път: ,,Мълчаливо се цбогувам с теб и родната земя и с очите си отпивам от небето и дъжда”. Песента е пълна с поетични образи и тъга. Следва,,Песен за опустелия дом”, носеща същото настроение и болка и изпята по не по-малко артистичен начин, проникновено и искрено.Текстовете са много силни, а мелодиите допълват драматизма им. За съжаление, поради трагедия с наши сънародници в Македония, във втората вечер участниците изпяват само по две песни и Вълко е между тях. Но той пее тъй красиво и с толкова емоция, че публиката би изслушала с удоволствие още няколко негои песни.
Огнян Желев от Бургас пее две песни, които не е пял досега и една позната. ,,Някой ден” – за плановете, които все правим и после не реализираме, за нещата от живота, които все отлагаме за някой ден, а той все не идва – да се върнем в детството, да се влюбим, да се виждаме по-често с приятели – все простички и нужни неща. Дълга интродукция с китарата, минорен тон, тъжна мелодия: ,,Решил съм …. Но не сега, но някой ден…” Втората му песен е по стихове на Дамян Дамянов и е посветена на конфликта между бащи и синове. Написва я преди повече от 20 години, но мисли., че има право да я изпълнява едва сега, когато синовете му са големи.,,Вие, дето ви родихме, дето всичко дадохме за вас, дългокоси, много умни …учите ни вече на живот!” Плътният мъжки глас, който спокойно би могъл да пее оперни арии, изрича, изпява, изстрадва бащината болка и благословия:,,Прави сте, съдете ни, сгрешихме! Прави сте, обичам ви, прощавам…” Последната песен е много тъжна, много лична, за много труден момент. Когато си сам, когато светът те отхвърля и отрича, когато не съзираш спасение за душата си. Отсечен ритъм на китарата, гласът е пълен с тъга, страдание, самота, височини в края на строфите, сякаш показващи нарастването на болката. Огнян се надява по-малко хора да са изпитали подобно състояние и тази песен да остане неразбрана. Той е тазгодишният носител на наградата ,,Песента на моята любов” за изпълнението на песента си ,,Признание” по стихове на Валери Станков. Връчва му я председателят на журито – Михаил Белчев. Огнян му благодари не само за полученото признание, а и за това, че се е учил от него.
Изненадата на фестивала са дует ,,Ире” – ловчалийката Ирина Жекова и французинът Шарли Дален. Изключително различни, бликащи от енергия и талант, носещи новаторството в изпълненията си. Ирина е надарена с глас, артистичност, магнетизъм. Добавям виртузност на китарата, пластичност и неповторимост на танца й, вплитане на етноелементи от различни култури във вокалното изпълнение, разчупване на общоприетите стандарти за такъв фестивал. Шарли е магьосник на перкусиите. Седнал удобно и артистично на сцената, той с устремни движения извлича от екзотичния си инструмент засилващи се или затихващи звуци в различен ритъм. Омагьосващи, запомнящи се, изключително талантливи. Артисти с бъдеще и то в новаторски стилове, не толкова в бардовското движение – музиката при тях е равностойна, а често и водеща в изпълненията, докато при бардовете вод�

By: Красимир Първанов

Красимир Първанов — Fri, 18 Sep 2009 01:16:36 +0000

Калине,
съгласен съм с тебе че като се правят звукозаписи трябва да се правят добре (което в любителски план е рядък талант!) И съм съгласен, че е по-хубаво да те запише някой който разбира от тази работа.
Ала си стоя твърдо на мнението, че музиката която ние правим е за изпълнение на живо.
Записите са си записи, мастерирани, аранжирани, напудрени, комресирани.
За мен “номерът” е да излезеш на сцената с “китарката” и да си изпееш и изсвириш песничките по-хубаво отколкото на записа.
По време на запис можеш да повтаряш много пъти, да наслагваш, да лепиш и какви ли не номера да правиш. Можеш даже и фалшиво да пееш и пак да го поправиш с програмата!
Излезеш ли на сцената няма лъжа, няма измама. Там си изложен на показ и всички те гледат и слушат какво ще изсвириш и изпееш ей сега в този момент. Така получаваш оценка за изкуството си ти самият а не звукозаписът ти.
На сцената се вижда в един сравнително кратък отрязък от време колко струва пеенето и свиренето ти, колко качествени песни можеш да сътвориш, колко стойностни стихове си написал за песните си, въобще как “стоиш” на сцената.
Това няма как да ти се случи когато ти слушат записа.

By: Михаил Димитров

Михаил Димитров — Thu, 17 Sep 2009 09:46:51 +0000

Сайтът става все по-интересен с тези хубави дискусии.
Предлагам ви една статия за фестивала в Ловеч от бургаския вестник “Компас”
http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8292&Itemid=28

By: Славимир Генчев

Славимир Генчев — Tue, 15 Sep 2009 10:21:31 +0000

http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=9363&Itemid=60

By: Пламен Сивов

Пламен Сивов — Tue, 15 Sep 2009 10:10:27 +0000

охоо, има да чааакаш….

By: Емил Ангелов - Брачеда

Емил Ангелов - Брачеда — Tue, 15 Sep 2009 10:05:46 +0000

Значи Аз се уредих.

Вече съм с много голямо предимство.

By: Пламен Сивов

Пламен Сивов — Tue, 15 Sep 2009 08:14:48 +0000

Само музикалните инвалиди, брачед, само музикалните