Бардфест Ловеч 2009 | Поети с китара


Поети с китара

[ сайт за бард култура и авторска песен ]

Бардфест Ловеч 2009: обновено с програма

Публикувано от Plamen Sivov на August - 17 - 2009

lovech-logoОт 4 до 6 септември в Ловеч ще се проведе традиционният Бардфест, девети поред. И тази година той е под патронажа на кмета на Ловеч Минко Казанджиев и ще популяризира авторските и интерпретаторските изпълнения на българските поети с китара.Според регламента на фестивала, ще бъдат допускани изпълнения до 10 минути със собствен съпровод. За втора поредна година фестивалът ще включва заключителен концерт под наслов “Песента на моята любов” на открита сцена в центъра на града. Изпълненията там ще бъдат извън фестивалната програма и ще бъдат оценявани от специално жури. | Милен Тотев

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

Бардфест Ловеч 2009

Бардфест Ловеч 2009



39 отговора на “Бардфест Ловеч 2009: обновено с програма”

  1. Vladi says:

    Здравейте, има ли вече ясен регламент и срокове за записване за участие? Поздрави!

  2. Красимир Първанов says:

    Деветият бардфест завърши. Много съм доволен, че бях част от това което се случи в Ловеч на 04 и 05.09.2009. Съгласен съм с казаното от Славимир Генчев. Деветият бардфест Ловеч беше най-качественият досега във всяко отношение.
    Предлагам ви да обсъдим всичко тук в този сайт а не в личните си блогове.
    Който иска да пише в личния си блог, разбира се е свободен да го прави и аз ще чета какво е писал. Ала сякаш е по-хубаво да пишем всички на едно място и за мен това е мястото. Пламен Сивов поддържа този сайт от доста време и според мен той е много добре оформен.
    Мнението ми за сценичните изяви на участниците в Бардфест Ловеч 2009 е, че тази година те бяха по-добри от всякога. Всички се бяха постарали да направят по-добри песни, да пеят и да свирят по-хубаво.
    Смятам, че част от участниците трябва да имат по-добри китари. Не искам никого да обидя. Знам, че всеки от нас е с различни възможности, ала китара, в която няма вградено озвучаване не е подходяща (вече в нашето съвремие) за сценична изява. Още повече китара, която непрекъснато се разстройва, освен ако на нея не свири Висотцки.
    Мисля също така, че ако сцената беше навън втората вечер нямаше да се получи толкова добре. Идеята ми е, че нашето изкуство (на нас които пеем и свирим на една акустична китара собствените си песни) не е нито “площадно”, нито “ресторантско”.
    Не казвам това за да обидя някого. Аз ходя и пея в Казанлък всяка година в ресторанта, където Пеньо Терзиев организира тамошния фестивал и го правя с удоволствие. Миналата година в Ловеч пях и на площада. Ала смятам, че песните които правим са за изпълнение на сцена в театрална зала с добро озвучаване. Това е мое лично мнение.
    Много красиви изпълнения имаше и през нощта в хотела. Особено през нощта в събота срещу неделя когато с нас бяха магьосниците от “Ире”!!!
    Предложих на Леонид Кушев да направят сайт на този фестивал. Вече девет години го организират. Интернет пространството е на разположение. Могат да публикуват снимки, видеоматериали. Дори това което пиша можеше да бъде написано там.
    Колко би било хубаво, ако в България имаше 12 такива фестивала като Бардфест Ловеч. Аз се нуждая от публика пред която да пея на сцена моите песни. Бих го правил всеки месец. Знам, че да организираш такова събитие не е никак лесно, но както се вижда не е и невъзможно. Всяка община в България в която има отдел “Култура” има нужда да развива дейност. Защо да не развива такава дейност. Участниците в такъв фестивал не искат хонорари. Това много улеснява организацията.
    Музиката, която правим не е популярна в България. Ако ние самите – тези които я правим и изпълняваме не я направим популярна тя няма как да стане популярна.
    Публика за такъв тип изкуство има в България. Твърдо съм убеден в това. Сигурно не е многобройна, ала публика има. Да се живи и здрави всички, които могат в момента да организират тази публика и да направят така, че тя да ни слуша.
    Освен на Леонид Кушев, Милен Тотев и всички организатори на бардфеста от Община Ловеч начело с Кмета на Ловеч искам много специално да благодаря на Виктор Цанков. От всички места и сцени на които съм свирил съм най-спокоен на сцената в Ловеч когато Виктор Цанков е седнал срещу мен. Всички които са били в Ловеч знаят защо – защото е много добър професионалист!
    С тези мои лични мисли и мнения не искам да обидя никого. Ако някой се чувства засегнат от нещо, което съм написал тук – моля да бъда извинен. Това са мои лични мнения и схващания, част от които съм оформил в течение на много години, след като много съм свирил на акустична китара и пял (от 1976 година до сега). Всяко едно от тези мои схващания бих могъл да променя след много сериозни дискусии с човек, който би могъл да ме убеди в правотата на други мнения.
    Желая ви на всички да свирите и пете много и да се радвате на това всеки ден :-)
    С удоволствие ще чета коментарите и мненията ви и ще отговарям на въпросите ви и няма да обидя никого нарочно, а ако обидя някого ще моля за извинение.

  3. savov says:

    И аз не веднъж съм споделял, че “Бард фест-Ловеч” е един от най-добрите фестивали за авторска музика в България!

    Съжалявам, че тази година не успях да стана част от този празник!

    Поздрави от Велико Търново!

  4. Славимир Генчев says:

    Краси, споделям мнението, но без да излезем на открито, ще имаме едно почти постояноно количество “вярна” публика. В края на краищата хората не са чак такива “манджии” и слушат преди всичко текстовете. Също така имай предвид, че никой (освен ако не е луд като нас) няма да издържи 5-6 часа да слуша песни, на които на всичко отгоре трябва да се внимава в текста (в повечето случаи).
    Преди години се шегувах, че най обичам да слушам румънците, понеже свиярт и пеят майсторски, песните им са мелодични или поне хубави, а от текста не разбирам бъкел и не се натоварвам да “мисля”.
    За китарите си прав, отдавна повтаряш това и вече мнозина са се вслушали в съветите ти.
    Така или иначе фестивалите вече не са малко – има възможности за изява на всеки, защото не винаги човек може да участва в даден фест, пък може и да не го поканят.
    Още отсега си позволявам да те поканя за концерт в “Хайтов” през октомври, като ще уточним датата по-късно.
    След теб ще караме “наред” – сцената на “Хайтов” е отворена за всеки, поредицата “Поети с китара” продължава…

  5. Красимир Първанов says:

    Аз наистина не смятам, че със свирене на площада ще привлечем повече публика. Защо смятам така?
    1. През лятото на 2004 Марго Друмева организира едно свирене в Тутракан на площада. Беше ужасна жега и почти нямаша публика.
    2. През лятото на 2008 една част от софийският бардфест беше на открито. Отново беше страхотна жега и как издържа публиката, която беше малко?…
    3. Тази година в Калафат Дан беше организирал няколко концерта на полщада. Ходих да свиря на единия от тях. Нямаше никаква публика и беше ужасна жега.
    4. Ако се сетя за някое “площадно наше изпълнение”, което да е било масово посетено от местната общественост ще го опиша подробно.

    Сигурен съм, че навън не можем да привлечем толкова публика колкото в ресторант, столова или най-добре театрална зала.
    Вярно е, че хората слушат текстовете, но слушат и музиката и пеенето и също така ни гледат и как сме облечени на сцената… Въобще публиката ни може да е всякаква, но не и съставена от глупави хора.
    За да ни слуша някой навън на открита сцена друго събитие трябва да е събрало публика. Ние сами по себе си не сме познати никому. А и да се пее в жегата навън никак не е добре. Нито за публиката, нито за изпълнителите, нито за инструментите.

    Точната дума е “вярна” публика. Ние трябва да имаме вярна публика във всички населени места на България. Това, разбира се в момента е една мечта :-) (или както казва Дан – “…това е шега”). Ала вярно е също и че нищо не бива да ни пречи да помечтаем и да поработим по въпроса.
    Мисля, че нашите звукозаписи въобще не вълнуват широката публика. Мисля, че само нашите изпълнения на живо с акустична китара вълнуват истински публиката и “произвеждат” вярна публика. За да си създадем вярна публика трябва да свирим на живо много по-често и на много повече места, и по възможност не на открито. Може би видео записите ни публикувани в интернет също доста се харесват на публиката ни. Така мисля аз.

    Приемам поканата да правя концерт в читалище “Хайтов”. Славе, ще се уговорим за датата.

    И аз като Слави обичах да слушам румънците преди, ала сега вече леко са ми поомръзнали и то най-вече с това, че не разбирам какво пеят защото не знам езика им. Въпреки, че пея и свиря 6 песни на румънски. Освен това смятам, че масата тяхни изпълнители е много “шаблонна”. Въобще ние с тях “мелем брашно” но те не са като нас и никога няма да станат, както и ние не сме като тях и никога няма да станем като тях. Това за което свалям шапка на румънците е организацията на събитията им (фестивалите), традициите, които са запазили и развили в продължение на почти 40 години и упоритата работа, която вършат за да запазят каквото имат и да го умножават. Защото за да имат такава подкрепа от правителството си (миналата година 2008 министърът на културата на Румъния е бил гост в Калафат за 1 или 2 дни!) те работят упорито, не се карат за дреболии и вървят по общ път. Което разбира се никак не им е лесно. Но те не се делят. Единни са.
    Евалла, дето викат тия от другата ни страна…

    От тук заявявам, че стига да не съвпада с работното ми време ще ходя да свиря и да пея навсякъде където ме поканят и целта ми ще бъде не да вземам хонорари, а да популяризирам пеенето и свиренето на акустична китара на живо в България. Предимно на български език.
    Напоследък не правя песни по мои текстове, защото в последните две години и половина не съм написал никаква поезия. Използвам стихотворения на други хора, за което им благодаря. Ако ми се прииска отново да си пиша текстовете за пените си сам, тогава ще го направя. Засега това да използвам готови текстове ми харесва повече.

  6. Аз пиша като част от публиката на Бард фест Ловеч и то като една част с дългогодишен и редовен стаж. :) Изобщо не ми е проблем да слушам бардовете 5-6-7-8 или повече часа и да внимавам, даже тази година, въпреки че наистина беше много качествен фестът, честно да си кажа, доста хора ми липсваха. :) Имам предвид участници от минали години, айде няма да споменавам по имена. :) Надявам се догодина да ги видя пак.

  7. Написах дълъг отговор на Слави Генчев, ала нещо стана и май се е изгубил.
    Затова ще го напиша пак.
    Аз не съм съгласен, че излизането “на открито” както казва Слави ще привлече публика. Ние сами по себе си не можем да привлечем публика защото сме почти непознати изпълнители. Хората които ни слушат в зали и ресторанти (където се провеждат фестивалите) са “луди” като нас и това е и публиката ни. Тя не е многобройна, ала в никакъв случай не е съставена от глупави или ниско интелигентни хора. Смятам, че те са като нас, само че не пишат стихове и свирят на китара. Щом могат да възприемат това което им изпяваме и изсвирваме значи имаме нещо общо и те се отъждествяват по някакъв начин с нас, изпълнителите и с нашето изкуство.
    В последните няколко години съм свирил на открито и винаги е имало почти никаква публика, било е ужасно горещо и не съм намирал смисъл в това да не съм на сцена в зала.
    Някои тук могат да ми направят забележка, че съм се разглезил – не, не съм. Така смятам и съм убеден в това. Аз съм доказал какво мога на сцена. Изпълнявам такава музика от 1978 година насам. Не пея песните си на “синбек”. Винаги свиря на живо и пея на живо. Както и повечето от нас. Не, че не мога да си запиша синбеци на песните и да си ги пускам ,и да си пея отгоре им. Мога. Но не искам. Искам да свиря на живо и да пея на живо. Мога и го правя. Който може колкото мен и не е на моето мнение – нека да ми опонира. Ще споря с него много подготвен.
    За румънците ще кажа следното – това, което виждаме ние – изпълнителите и публиката в Ловеч е най-доброто от румънските “фолкисти” както те наричат себе си. На мен са ми малко поомръзнали защото не говоря езика им и не разбирам какво пеят. А мелодиите им са повечето в “един калъп”. Шапка им свалям обаче за упоритостта с която отстояват традициите на техния си жанр музика в Румъния в продължение на около 40 години, и за труда който полагат за да поддържат тази традиция и да движат “движението” си напред с многото фестивали, подкрепата, която са си осигурили от румънското правителство (миналата година на фестивала в Калафат е присъствал за 1 или 2 дни министърът на културата на Румъния!) и грижата, която полагат за младите си изпълнители. Те са единни в пътя си напред, а ние в България не сме единни и като че ли нямаме път напред.
    Не мисля, че фестивалите за бардовска музика в България са достатъчно много. Пак повтарям, че според мен трябва да има 12 фестивала. По един на месец на различни места в България. Аз самият не мога да участвам във всички фестивали които се организират сега поради това, че съм служебно ангажиран точно когато се провеждат някои от тях. А те самите февстивали могат да “живеят” целогодишно, като организират наши концерти – самостоятелни или от по няколко от нас през годината. Ако има повече фестивали, че има повече свирене и пеене и ще има по-малко непоканени.
    Това е мечта.
    Приемам поканата за концерт в читалище “Хайтов” – трябва да уточним датата.

  8. Я, моят първи отговор се е появил.
    Съжалявам, че някои от мислите ми се повтарят.
    Маргарита Хинова я моля да каже кой и е липсвал и да не спестява имена.
    Само ако си казваме в очите това което мислим ще успеем да популяризираме изкуството си.
    Недомлъвките раждат само интриги.

  9. Славимир Генчев says:

    Краси, много си прав, но е и въпрос на случайност липсата или наличието на публика на някой площад, особено по време на друго “мероприятие”. Две-три години в Ловеч пяхме на открито и ни слушаха повече и различни хора – дори и отдалече: постоят час-два, тръгнат си, но дойдат други. Движение става, чува се надалече…
    Така беше и в Борисовата градина лани по време на Софийските вечери на авторската песен. Понеже бях от организаторите, мога да ти кажа, че идваха хора да ме питат “ква е тая работа” и къде другаде стават такива неща. Много бях горд и им обяснявах за “Хайтов”. Някои може и да са дошли да слушат нечий концерт там. Това имах предвид за излизането навън.Според мен изобщо не е там ключът от бараката.
    Г-жа Хинкова е явно от “нашите”, щом може да издържа такива концерти, но аз също познавам мнозина ловчанлии (след толкова години участие!) и те сами са споделяли, че това е уморително.
    За липсата на някои хора няма какво да говорим – към горните имена ще добавя още Иво Георгиев, Краси Йорданов, Митко от Сливен… Но си представете, че са били поканени, а не са могли да дойдат.
    Така че и тук не е проблемът.
    След като сред общността на поетите с китара се явиха хора като теб, стана ясно – и аз го повтарям често, – че като говорим за песни, песни трябва да бъдат. Значи не може да се оправдаваме, че сме големи поети, затова свирим и пеем кофти; лично аз правя, каквото мога в това отношение. Понякога успявам :)))
    Все пак водещ е текстът. Личният текст. Защото бардът е “социален тип с национални характеристики” и изразява позиции. Не пречи да де пишесипаш песни и по други поети. Аз го показах в Ловеч, защото първите ми песни са отпреди 35 години и тогава нямах свестни стихове (не че сега имам :)), та затова “посягах” към поезията на Ханчев, Башев и т.н.
    Винаги ще пея в акомпанимент на акустична китара и винаги това съм искал от приятелите си. Никакви записи. Затова и не правя.
    Повечето от бардовските песни няма как да бъдат масови и касови, просто не са комерсиални. Затова повтарям, че фестивалите са почти единствената форма на тяхното съществуване. Иначе ги “няма” в информационната и музикална среда.
    Затова и правим и ще правим, живот и здраве, концертите в “Хайтов”, защото това дава възможност на един или двама бардове пълноценно да се изявят – за час или два. Както и фестивалът СВАП.
    За датата на твоя концерт – просто трябва да се приеме от настоятелството планът за октомври, за да видим коя проява кога е и ще стане ясно.
    Ако се сетя нещо друго, пак ще се включа.

  10. Ами нямам против, трябва да си призная, че сигурно ще пропусна някои хора, дори да им изброя имената, но не мога да се сетя за всички. Аз много ха��есвам Светла Георгиева и ми се иска тя пак да участва, мисля, че и миналата година не дойде. Също ми липсваха Маргарита Друмева, Пламен Ставрев много отдавна не е идвал. Андро Стубел също го нямаше, ама айде на него му е простено. :D Има си друга работа. Също липсваше онзи тип с каубойската шапка, ще ме прощава, че не му помня името. :)

  11. Да добавя, че аз разбирам, че не всеки може да идва всяка година, но ми липсват, защото аз не ходя по други фестивали (да, моя си е грешката), аз съм от Ловеч и това е фестивалът на бардовете за мен.

    А румънците много ми харесват, в голяма степен заради флейтата/флейтите.

  12. Славимир Генчев says:

    Сега се сещам, че като пиша, че фестивалите са комай единствената форма на съществуване на нашите песни, в един момент забравяме чии са заслугите да има такива прояви.
    Навремето се шегувах, че в град, където живее бард, рано или късно се ражда фестивал… Така стана в Несебър; така стана в Ловеч – благодарение на инициативата на Милен Тотев и Венцеслив Пейков, чиито заслуги все по-рядко изтъкваме, защото колелото се е завъртяло, нещата ставата – и ние свикнахме да не ги…. поздравяваме всеки път за това; така стана и в Шумен (Данчо го инициира), така стана сега и в Бургас.
    Така стана и в София, разбира се…

  13. Този “с каубойската шапка” е Стефан Гераксиев “Денвъра”. Дочух, но не помня кой ми каза, че не е бил поканен.
    За останалите които Маргарита изброи не знам дали са били поканени и не са дошли или не са били поканени. Само за Маргарита Друмава знам, че нея няма нужда да я канят в Ловеч, но тя не можа да дойде по нейни си причини и според мен много загуби.
    Слави е прав, че най-хубаво е като песента си е изцяло авторска – и текстът и музиката и изпълнението.
    Няма как обаче да не се признае, че изпълнението на сцената е от първостепенна важност. Ако и да си написал блестящ текст и да си направил страхотна мелодия – ако не можеш да го изсвириш и изпееш на живо пред публиката работата не става.
    Това изкуство изисква съчетание на няколко големи качества. Който ги притежава е галеник на съдбата. Остава му да положи и 90-те процента труд…
    И работата става.
    Аз продължавам да настоявам за 12 фестивала годишно в 12 града на България.
    Това е моята мечта. А между фестивалите мога да ходя да изнасям концерти на други места.

  14. Христо Граматиков says:

    Темата е много приятна и се изкушавам да се включа с мнението си.
    Съгласен съм със Слави и Пърси, че тазгодищният фестивал беше най-добрият, провеждан в Ловеч. Като художествено равнище – беспорно, бих добавил и нарастващата отговорност на колегите за това, което предлагат от сцената. Може би най-голямото постижение на феста беше тъкмо невероятната атмосфера, която проличаваше най-вече в късните часове в свободната програма. Особено втората вечер, когато се чуха изпълнения, оставящи незаличима следа в съзнанието. И най-вече чувството за братство и принадлежност към една общност.
    По отношение на организацията имам известни резерви – тези, които бяха тази година в Бургас, вероятно са схванали разликата. В този план имам лично мнение, което ще споделя: колкото повече е администрирането и чиновническия подход, толкова по-зле са нещата. И обратното – колкото по-сериозен е ангажимента на самите творци и в организацията, и в подреждането на програмата, ако щете и в представянето на колегите, толкова нещата по са си на мястото.
    А свиването на бюджета и известната “умора” у организаторите, според мен бяха очевидни.
    Сега по дискусионните въпроси.
    Абсолютно поддържам мнението на Пърси, че нашето изкуство е най-силно, когато се поднася непосредствено и на живо, както и с това, че трябва да се опитваме да свирим на по-добри инструменти. Разбира се, става дума и за тези, които не могат да свирят на китара – за съжаление аз съм сред тях.
    Ще си позволя обаче да имам различно мнение по въпроса къде да пеем – “вън” или “вътре”. Според мен двете възможности не бива да се противопставят. Всичко е въпрос на организация и на подбор на времето и мястото. Читалище “Хайтов” в София и опита на Кръгът на Барда в читалище “Фар” в Бургас са доказателство за това, че когато имаш постоянна публика най-подходяща е по-интимната, изповедална атмосфера. И въпреки това рекордните ни постижения говорят, че понякога и залите са ни тесни. На юбилейния концерт през м.юни 2007 година (в голяма зала) имаше 400 души, на отделни концерти в читалище “Фар”, чийто нормален капацитете е 60-70 души, са идвали до 100-120 души.
    “Вън”: На лятна сцена “Охлюва” в Морската градина в Бургас сме имали над 250 зрители при концерта в памет на Висоцки през 2005 г., на тазгодишните “Солени ветрове” в двата фестивални дни броят на зрителите на моменти надминаваше 400 души,а общо проявата беше наблюдавана от повече от 1500 души. На концертите на Кръга на Барда в Летния театър в Поморие, на открити сцени в Приморско, Царево, Малко Търново са идвали над 200 души. Проблемът тук наистина е по-скоро в атмосферните условия, които не позволяват по всяко време да се пее или слуша пълноценно.
    Но не смятам, че мястото ни е в кръчмите, дори и в ресторантите. Поради което имам сериозни резерви към Казанлък (представяното в залата на “Арсенал” и в ресторанта е различно и като художествено ниво, и като емоционално внушение). А за Харманли не желая да говоря.
    Споделям мечтата на Пърси за 12-те феста, но това предполага централизирано управление на процеса, което е невъзможно нито сега, нито в перспектива. Освен ако не се подпише някакво рамково споразумение между заинтересованите (и ангажираните) общини, което не гарантира устойчивост, а и е невъзможно без наша намеса.
    Така че ще си останем с мечтата.
    Според мен не трябва да се прекалява с международното участие, особено при наличие на сериозна езикова бариера.
    И защото, все пак, тук съм твърдо зад Славимир Генчев, не трябва да се забравя, че ВОДЕЩ Е ТЕКСТЪТ! Уважавам много колегите, които са прекрасни музиканти, но ако не дозираме възхищението си от авангардното музициране, рискуваме да впрегнем каруцата пред коня. Лоша услуга според мен ни оказват и някои организатори, които системно поощряват изключително музиката и изпълнението. Искам да бъда разбран правилно – аз също пиша песни по чужди стихове и се възхищавам от това, което правят колегите, но не смятам, че точно тези изпълнения трябва да бъдат критерии за моето или нечие друго “съответствие” на авторската песен, респективно изпятата поезия. Иначе границите ще се размият, всички ще тръгнат да пеят песни по безспорни текстове на утвърдени автори и постепенно ще изчезнем.
    пТака олека-лека опираме до “границите на жанра”,колкото някои от нас да не обичат това определение. Прочетете по-горе формулировката на Слави.
    Сигурно още много неща могат да се кажат и наистина това е сайта, който най-добре отговаря на тази цел.

  15. Хубава Дискусия става! Много ми харесва.
    Приемам това за свиренето на открито. Вярно е, че може да събере повече хора физически. Когато е добре организирано. Нали в края на краищата важно е повече хора да чуят това, което правим!
    Аз лично приемам и свиренето и пеенето в ресторант. Не мога да си позволя да не пея в Казанлък. Съгласен съм, че ресторантът не е най-подходящото място за пеене на песните на “поетите с китара”, но от друга страна смятам, че в Казанлък Пеньо Терзиев го е направил добре. Щом може да събере публиката в ресторанта, а не в камерната зала на “Арсенал” – ами тогава в ресторанта да е…
    В Харманли никога не съм ходил на фестивала и не мога нищо да кажа. И не съм ходил не защото не съм искал или защото Гриша не ме е канил, а защото съм бил служебно ангажиран и е трябвало на всяка цена да бъда на работа… И това ми се случи няколко поредни години. Точно с харманлийския фестивал!
    За текста и музиката пак ще кажа моето мнение – и двата компонента са от равностепенна важност. Така мисля аз. Когато текстът е много красив, а мелодията е тривиална песента не става хубава.
    Въобще като “определяме границите на жанра” аз мисля следното: този, който прави авторски песни и ги пее и свири пред публика на акусти��на китара трябва да притежава следните качества:
    1. Да може да пише стойностна поезия.
    2. Да може да пее добре.
    3. Да може да свири на китара
    4. Да може да измисли песен (по собствен или чужд текст).
    5. Да има качествен музикален инструмент (акустична китара, която е оборудвана с вграден микрофон).
    6. Да ��оже да представи по убедителен за публиката начин на сцена собственото си произведение – песен, която е написал сам. Да изпее песента в съпровод на акустична китара. (Да е облечен подходящо за съответната сцена и публика – тук мога да приведа като отрицателен пример себе си, когато отидох за пръв път в Калафат през 2003 са ме снимали на сцената с дънки, кафяви сандали и бели хавлиени чорапи – голяма простотия от моя страна…)

    Моля да добавяте и други качества за които се сетите.

    За организация, администриране и чиновнически подход не смея нищо да кажа защото самият аз никога не съм организирал нищо и следователно нямам право да критикувам или да поощрявам. Аз съм пял и свирил там където са ме канили.

    Започвам да се съгласявам с Христо Граматиков и за това, че “международното участие” не трябва да се предозира.

    Хубавото в момента е, че всички които бяха в Ловеч са повишили качеството на продукцията си. надявам се, че това няма да спре я ще продължи и занапред.

    Моля повече хора да пишат тука и да изказват мнения. Мария Рашкова, например ми писа във facebook че не иска да коментира защото не е поет с китара. Да ама тя е от пубиката и то от най-”вярната” ни, та затова моля за повече мнения. Само като дискутираме ще се разберем без да се караме.

    Най-лесно е да се скараме за нещо (все пак сме българи :-)! По-добре е да вземем наистина да се “задвижим” (по възможност напред).

  16. Едно странично мнение. Аз не съм бард, но съм организатор. През 2008-ма професионално наблюдавах какво се случва край откритата сцена. Освен, че дойдоха ужасно много хора, които иначе не идват, почти всеки който мина край сцената се спря, дори и за малко да изслушат една две песни и да разберат, че все пак има нещо такова като бардове.

    Затварянето в помещения, води до затваряне в публика. На концерт на Краси в Хайтов, ще си дойдат абсолютно същите хора, които си ходят навсякъде, плюс някой друг заблуден. Такъв тип концерти, за да има реален смисъл от тях, изискват предварително създаден график месец-два напред и доста реклама, която да стигне и до хора, които не четат този сайт.

  17. Христо Граматиков says:

    Ето едно мнение, което трябва да се прочете от колкото се може повече хора. Иван Богданов много точно е посочил някои неща.Аз съм имал два концерта в читалище “Хайтов” и картината беше гореописаната. На първия даже преобладаваха мои роднини и приятели.
    Със същото явление се сблъскваме и в читалище “Фар” в Бургас. Ние имаме вече една постоянна публика, във всеки трети петък се появяват и по няколко нови зрители,някои пак идват, други не, но общо взето контингентът е познат. Когато работихме по организацията на “Солени ветрове” от Общината ни предложиха да направим феста през есента или зимата, когато културната програма не е толкова натоварена. Нашият отговор беше:”Ако искаме да се затворим някъде и да си пеем един на друг (че дори и пред група приятели и съмишленици), ние това си го имаме. Трябва да се излезе навън, за да ни чуят и други хора.”
    Резултатите бяха изненадващи и за нас.По-горе посочих колко хора бяха постоянно на концертите ни, не отбелязях тези, които минаваха по алеите или седяха по пейките в Морската градина, спираха се, изслушваха 3-4 песни, после идваха други…Може би най-интересното беше, че по една или друга причина (лято, отпуски, пътувания)много малка част от “нашите хора” присъстваха на празниците.
    И ние по собствен път стигнахме до идеята, че за изявите ни в читалището задължително трябва да се направи предварителен график, поне за 3 месеца напред. Най-малкото заради факта, че бардовете сме едно такова племе, че двама еднакви няма. И съответно и хората, които искат да видят и чуят определен автор, са различни. Предварителната информация, рекламата ако щете, в този случай играе сериозна рол��.
    Иначе,Краси, много хубаво си приказваме тука и напълно споделям радостта ти от този факт. За съжаление този сайт не се чете от хората, които реално държат руля на нашата лодка – тези от общините,от институциите, хората с пари и влияние…
    За определението относно “границите на жанра” нямам възражения. Особено внимание следва да се обърне на т.6,защото ако не в творчески план, то в популяризаторски и имиджов план тя се оказва често най-важна.

  18. Добре де, добре. Ако навън се събират повече хора – още по-добре. И навън ще свирим и вътре ще свирим. Въобще ще свирим и пеем навсякъде (аз поне, а навярно и всички останали) където ни поканят.
    Ние сме свободни творци. Нямаме на главите си онова нещо което се нарича “продуцент”. Нямаме договори нито с музикални къщи, нито с телевизии. Ето това е свободата.
    По всяка вероятност никой няма и да сключи договори с нас докато сме на такова аматьорско ниво.
    За да има повече публика трябва някой да я събере – в зали ли, на площади ли, не знам – там където може.
    Инстинктивно усещам, че публика за нашето изкуство има и то хората, които биха ни слушали са десетки хиляди в България.
    Най-логично ми се вижда общините и читалищата по места под егидата на отделите “Култура” в общините да популяризират нашето изкуство.
    Не знам как да направим така, че да ги заинтригуваме с тези дискусии… Не съм по организациите. Аз самият не ставам за такъв а и не искам да се занимавам с това и изпитвам уважение и признателност на тези, които се занимават с организация на събития като “Бардфест Ловеч”. Защото там си свиря и пея песните.

  19. lili drumeva says:
    11/09/2009 at 15:54бард фестът беше на ниво, участници, песни, прекрасен звук. но къде е публиката? защо няма реклама в града? на моите концерти в софия идват между 50 и 100 човека, а в ндк сме имали и 400! аз прекарвам по 2 часа на ден с имейли и реклама на групата…за да дойдат 100 човека пращам покани на 1000. събирам всеки фен, комуникирам с тях, правя контакти…това е по-важно от свиренето за успеха…
    >
    >на бард феста участниците бяха повече от публиката? трябва да се направи нещо за рекламата. аз продавам много по не-комерсиална музика – кънтри и пея на английски…има публика. трябва да я намериш и поддуржаш…
    >
    >това е моето менние…

    Публикувам тук мнението на Лили Друмева, защото тя го е поместила на друго място, а смятам че е важно за тази дускусия.

  20. Виктор Цанков says:

    Благодаря наКраси за добрите думи отправеникъм мен!

  21. Тези хубави думи са напълно заслужени и са много недостатъчни.
    С уменията си да озвучиш изпълнения като нашите (те наглед са лесни за озвучаване, ала всъщност това съвсем не е така!!!) ти правиш така, че тези които не свирят и пеят добре да зазвучат почти добре, а тези които печт и свирят сравнително добре да зазвучат още по-хубаво.
    Още веднъж то благодаря!

  22. Калин says:

    “Мисля, че нашите звукозаписи въобще не вълнуват широката публика. Мисля, че само нашите изпълнения на живо с акустична китара вълнуват истински публиката и “произвеждат” вярна публика.”

    Звукозаписите не вълнуват широката публика, ЗАЩОТО ЛИПСВАТ. А, ако случайно ги има, в повечето случаи са направени на диктофонче и, наред с шума, са овековечили и всичките грешки, които изпълнителят е направил.

    Широката и вярна публика би била още по-вярна и по-широка, ако някои от вас, освен за китари, отделят време и пари и за няколко часа в студио. Или поне инвестират няколко часа при приятел, който разполага с малко повече техника от 1 диктофонче.

  23. И аз винаги се чудя защо има толкова малко публика на Бардфеста в Ловеч и затова мисля, че трябва да е навън втората вечер, защото едно е хората да видят плакат и да си кажат “кой знае какво ще е това чудо”, друго е просто да се натъкнат на него както си ходят по центъра. Иначе са ми ясни причините на Красимир Първанов да предпочита залите. Аз доскоро бях в музикална школа именно с инструмент класическа китара и се е случвало да имаме участия на различни места – в зала е най-хубаво, в камерна зала – още по-добре. Но уютността сякаш изключва популярността.

    Относно качеството на изпълненията – всеки си има различни силни страни. Аз най-много харесвам онези бардове, които не просто акомпанират, а свирят, а в същото време текстът им е много смислен. Но това не означава, че другите не ми харесват. Но специално в бардовото изкуство може би наистина поезията натежава като ефект и когато човек няма дарба от Бога да е еднакво добър и текста, и в музиката, то текстът е по-важен.

    Не смятам, че е нужно текстовете да са задължително авторски, макар че е приятно, когато в репертоара на един бард преобладават авторски песни. Хубаво е като се изпее качествена българска поезия на някой голям поет и като му се каже името преди това. Музиката вдъхва живот в поезията.

  24. vikimiki4 says:

    Елате при мен с добра китара и песен – записвам ВИ БЕЗПЛАТНО.Докоснете с вашето творчество повече хора.Мисля че съм доказъл преданоста си към Вас.

  25. vikimiki4 says:

    Всъшност аз съм Виктор Цанков от Ловеч и повечето ме познавате. Скайпа ми е vikimiki4 GSM 0886 648081

  26. В такива случаи се казва: “Внимавай какво си пожелаваш!” :-)

  27. Христо Граматиков says:

    Викторе, предупреди хората, че пенсионерите са с предимство! Трябва да има ред в тази държава!

  28. Емил Ангелов - Брачеда says:

    Да питам �� аз.

    Ако инвалидите са с по-голямо предимство, уведоми ме.

    Ще направя възможното.

  29. Само музикалните инвалиди, брачед, само музикалните :-)

  30. Емил Ангелов - Брачеда says:

    Значи Аз се уредих.

    Вече съм с много голямо предимство.

  31. охоо, има да чааакаш….

  32. Михаил Димитров says:

    Сайтът става все по-интересен с тези хубави дискусии.
    Предлагам ви една статия за фестивала в Ловеч от бургаския вестник “Компас”
    http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8292&Itemid=28

  33. Калине,
    съгласен съм с тебе че като се правят звукозаписи трябва да се правят добре (което в любителски план е рядък талант!) И съм съгласен, че е по-хубаво да те запише някой който разбира от тази работа.
    Ала си стоя твърдо на мнението, че музиката която ние правим е за изпълнение на живо.
    Записите са си записи, мастерирани, аранжирани, напудрени, комресирани.
    За мен “номерът” е да излезеш на сцената с “китарката” и да си изпееш и изсвириш песничките по-хубаво отколкото на записа.
    По време на запис можеш да повтаряш много пъти, да наслагваш, да лепиш и какви ли не номера да правиш. Можеш даже и фалшиво да пееш и пак да го поправиш с програмата!
    Излезеш ли на сцената няма лъжа, няма измама. Там си изложен на показ и всички те гледат и слушат какво ще изсвириш и изпееш ей сега в този момент. Така получаваш оценка за изкуството си ти самият а не звукозаписът ти.
    На сцената се вижда в един сравнително кратък отрязък от време колко струва пеенето и свиренето ти, колко качествени песни можеш да сътвориш, колко стойностни стихове си написал за песните си, въобще как “стоиш” на сцената.
    Това няма как да ти се случи когато ти слушат записа.

  34. ТЕ НЕ ИЗМЕРВАТ ЖИВОТА С ВРЕМЕ
    Те не измерват живота с време, а със събитията в него, с емоциите, които те раждат, с красивото и грозното наоколо, с отношението си към всичко това. Те търсят истината – за себе си, за другите, за живота изобщо. ,,Неудобната, некрасивата, но ИСТИНАТА” – казва руският бард Евгений Агранович. А когато открият красива истина, тогава душите и китарите им почват да светят. Това са съвременните трубадури, минезингери, бардове – ,,поетите с китари”, а също и интерпретаторите на техните произведения. В древността поезията се ражда заедно с мелодията. В песните словото и музиката са в съюз. После идва време, когато ги създават поотделно. През XX век тоя съюз е възроден от руските бардове, създателите на т. н. ,,изпята поезия”. Днес има бардове, които творят и поезията, и музиката на песните си, такива, които създават музика по чужди текстове и други, които са интерпретатори на вече сътвореното.
    Като народ поетичен, музикално надарен /Чуйте само народните ни песни и изпълненията на оперните ни певци!/, винаги стремящ се да стигне до истината и да я покаже на другите, ние също имаме своите бардове. Идеен създател на бардовското движение в България е отишлият си вече от живота Владимир Левков. Бардовете от цялата страна имат свои култови места, където всяка година се събират в определено време. Един от щастливите градове, където това се случва, е Ловеч. През 2000г. Милен Тотев, великолепният интерпретатор на песните на Окуджава, споделя с приятели идеята за създаване в града на форум, от чиято сцена бардовете от цялата страна ще могат да се изявяват, а също и да печелят почитатели на изпятата поезия. Но не успяват да я осъществят веднага. Това става през следващата 2001 година. Писателят Венцеслав Пейков предлага да нарекат изявата ,,Бардфест”. Милен Тотев добавя Ловеч и годината – за пълнота. И ето ти – ,,Бардфест Ловеч” 2001. Разхождайки се по улиците на града, двамата обмислят и детайлизират нещата, за да изложат аргументирано идеята пред общинската управа. Самият кмет Пламен Еврев дава благословията си, Общината осигурява финансови ресурси, намират се спонсори, които предоставят наградите. Избраният за Артдиректор на ,,Бардфест Ловеч” – Милен Тотев и служителите в отдел ,,Култура” към Общината разработват концепцията за фестивала. Господин Петко Игнатов предоставя безплатно хотела си за настаняване на участниците в първия Бардфест. Слага се началото на нещо, което днес е традиция в града, една от неговите емблеми и както казва Артдиректорът в последното си интервю във вестник ,,Ловеч Глас”: ,,Бардфест Ловеч” е институция!”. Тази година Ловеч за девети пореден път посреща 30 от най-изявените български трубадури. По-малко от друг път. Не защото няма желаещи – напротив. А защото е избистрен критерият за участие.
    Петък, 4 септември 2009 година, 17,30 часа, салонът на Ловчанското читалище. Има повече хора от друг път. Ненапразно с Милен Тотев раздадохме 500 покани на ловешките граждани, наред с разгласата от Общината. В дъното на сцената блести красиво пано със стилизирана китара и открояващ се надпис,,БАРДФЕСТ Ловеч 2009. Апаратурата, микрофоните, всичко е подредено и проверено. За това се е погрижил Виктор Цанков.За него бардът Красимир Първанов, самият той перфекционист, казва: ,,От всички места и сцени, на които съм свирил, съм най-спокоен на сцената в Ловеч, когато Виктор е седнал срещу мен. Всички, които са били в Ловеч, знаят защо – защото е много добър професионалист!”На сцената, както всяка година до сега, излизат превърналите се в част от фестивала Юлияна Близнакова и Стоян Георгиев. С топли думи и красиви стихове те приветстват участниците и публиката. Обявяват, че ,,Бардфест Ловеч 2009” се провежда под егидата на господин Минчо Казанджиев, кмет на Община Ловеч и се организира от Община Ловеч, читалище ,,Наука” и с любезното съдействие на Министерството на културата. Госпожа Илинка Печева, заместник-кмет на Община Ловеч, дава старт на ,,Бардфест Ловеч”2009, оценявайки високо бардовото изкуство и умението на участниците да го създават: ,,Всеки един от вас е характерен сам за себе си. Всеки е различен, но така се оформя един интересен и разнообразен стил. Публиката е привлечена точно от това – от разнообразието. Богатата палитра от теми, които застъпвате във вашите творби – сатира, романтика, лирика. Не е лесно да пишеш стихове, не е лесно да свириш, не е лесно да пееш, или да пишеш музика, но да правиш изкуство, състоящо се от няколко компонента, това вече е много трудна задача. На всички вас пожелавам успешно представяне. На добър час!” Водещите оповестяват наградите, които ще бъдат раздадени, спонсорите на фестивала, един от които е ,,Винал” ООД и регламента – 3 песни в рамките на 10 минути за всеки участник. Юлияна Близнакова прочита поздравителни адреси от министъра на културата – Вежди Рашидов и от заместник-министъра на културата Димитър Дерелиев. Актьорът Стоян Георгиев благодари на представителя на същото министерство, господин Стефан Илиев, който трайно присъства на тоя фестивал и с това повдига нивото му.
    Честта да открие ,,Бардфест Ловеч” 2009 със свое изпълнение се пада на един от създателите му – Милен Тотев. Той поканва на сцената Наталия Павловна Барабанщикова от Кишинев – Молдова, за да съчетаят изпълненията си. И зазвучава ,,Молитвата на Франсоа Вийон” от Окуджава. Гласът на изпълнителката се извисява нагоре, като че ли иска да стигне до Създателя и заедно с китарата в ръцете на Милен сътворяват едно вълшебство. Наталия пее тъй проникновено и искрено, сякаш е застанала пред иконата в храма и отправя молитва за всички нас. Залата е занемяла, а после избухват аплодисменти. Гостенката казва, че ,,Молитвата…” на Окуджава, която е изпълнила и миналата година, е действена. Господ е прострял ръце над нас и ни е запазил, затова тя вижда отново всички свои приятели живи и здрави. Булат Шалвович Окуджава е нейният любим автор. Той е един от основателите на бардовското движение в световен мащаб. Окуджава не е просто руснак или грузинец, той е гражданин на света. Двамата запяват ,,Песен за Варна” по стихове на Елка Няголова и музика на Наталия. Пълни с лиричност, нежност, обич, гласовете им и този на китарата се сливат и ни отвеждат в атмосферата на Варна с нейната древност и настояще, с храма, който прекръства дори морето, с песента на влюбените, която скита по брега, и когато тях ги няма. Следващата песен е също на Окуджава. Тя утвърждава морални ценности, върху които градим своя живот – не всичко е свързано със златото, макар то да ни примамва с блясъка си; не трябва да строим щастието си върху нещастието на другите; без любов животът е пуст; не се купуват доброто име, талантът и любовта. Гласовете на Милен и Наталия ни показват как успешно се съчетава несъчетаемото – класиката и бардовското. Последното изпълнение е на Наталия в съпровод на пиано. То е по стихове на Андрей Дементиев и нейна музика. Посвещава го на всички приятели и на Милен. Ето и посланието на песента:Никога не съжалявайте за нищо – нито за отминалото, нито за това, което вече не може да ви се случи; не съжалявайте за доброто, което сте направили и съпричастието, което сте показали към някого – дори за това да получите присмех. Изпълнението показва високата класа на Наталия като музикант, безупречно сценично поведение и умение да завладява публиката. За тези й качества и за приноса й в укрепване авторитета на нашия град извън България, Наталия Барабанщикова е удостоена с наградата на Ротари клуб – Ловеч. Връчва й я господин Петко Игнатов.
    Татяна Йотова от Айтос е посрещната с много аплодисменти. Тя благодари на Ловеч ,,за поредната прекрасна среща и празник на духа”. Изпява три песни, първата от които е ,,Лирично за относителността.” Трябва да си много талантлив, за да съумееш да вплетеш житейската си философия и теорията на относителността на Айнщайн в едно, да изречеш това в стихове, да сътвориш музика към тях и да изпееш лирично тая сложност. Талантът си е талант! Татяна го прави! В мелодията се сменят лиричност и устремност, текстът носи посланието, изпято развълнувано: ,,Всичко видимо е относително, всичко непознато – абсолютно… свършва любовта ни относително, въпреки че абсолютно почва. … И тече, и тече, мракът относителен огромен, докато не спре някой бъдещ абсолютен спомен.” Следващата песен е за любовта, която не зависи от възрастта и посланието й е:,,Сърце се чува само от сърце!”. ,,Едно момче обикнало старица, светът се преобърнал изведнъж – тя станала дете с душа на птица, момчето се превърнало във мъж.” Отново много романтика, вълнение, лиричност и в стиха, и в мелодичта, и в изпълнението на Таня.,,На думите е тясно във стиха ми и хукват те чрез тебе да летят, бъди ми слънце в нощите безсънни, във дните дълги ми бъди звезда. Последната песен е от спектакъл и се казва ,,Ключ”. Посветена е на оптимизма, на стремежа да открием своя ключ за нещата в живота си. А да бъдеш ключар, да отключваш души и съдби е цяло икуство.Татяна пее тази песен много артистично, оптимистично, носейки с гласа си посланието й: ,,Може кафе да си нямаш, но ключ непременно си имай: ключ за врата, за сърце, за съдба, ключ за илюзии, за свобода …. Като надеждата и любовта, той разрушава стена след стена.” Татяна Йотова е еднакво добър поет, музикант и изпълнител. Има прекрасен глас, топъл, вълнуващ, пълен с емоция, която предава на слушателите. Публиката я обича за нейната естествност и човечността, с която пее. Тя получава наградата на Община Ловеч – специална статуетка, представляваща китара, връчена й от заместник-кмета – госпожа Илинка Печева.
    Друг любимец на публиката в Ловеч е Славимир Генчев. Той е неизменен участник във фестивала от първото му издание. Държи изключително много на текста и неговото послание, което е характерно за изпятата поезия. Затова тази вечер представя песни по стихове на забележителни поети – Владимир Башев и Веселин Ханчев. До сега не ги е изпълнявал на тази сцена. Създава ги, когато все още няма свои стихове, когато дръзката младост няма стъписване пред таланта на големите и страх, че няма да се справи. Първите две песни са по стихове на Башев. Текстовете са намерени на бюрото му след неговата смърт. Нямат дори заглавия и за такива се ползват началните строфи от стихотворенията. Първата, ,,Открих звезда”, създадена преди 35 г., Слави посвещава на приятеля си – писателят- журналист Венцеслав Пейков, чийто юбилей – 2 X 35г., чествахме само преди час тържествено. Мек, плътен, понякога с носово звучене глас, отсечени удари по струните на китарата, които ту заглъхват, ту се усилват, допълват и оцветяват атмосферата на песента. На места бардът почти рецитира, прибавяйки умело мелодия. ,,Открих звезда, открих звезда!….Къде е, как се казва, в кой квадрант?” – продължава той и разказва за голямото щастие, което може да озари живота ни. Но просто трябва да го открием. И пита риторично: ,,Как сте живели толкоз дни и нощи, толкоз пролети в небето си с една звезда по-малко?” Следващата песен се нарича ,,Ще умра летейки”.Отново отсеченият ритъм на акордите и мелодия, пълна със съдбовност. Глас и китара изричат пророчество: ,,Ако искаш да ме търсиш – на летището ела, между исполински кръстове с алуминиеви крила”. Последната песен – ,,Ябълка на острова”, по текст на великия Ханчев. Тя никога не е изпълнявана. Носталгична, бавна мелодия, носеща широтата на морето, безнадеждността на една съдба и глас пълен с протест и болка. ,,Расте върху острова ябълка дива….напразно към сушата гледа. …. Тя тук е родена, къде ще избяга – солена е станала вече. Единствена мачта в морето голямо, която не може да бяга.” Песен за изпитанията в живота, дълга, надеждата и невъзможността да избягаш от съдбата си. Славимир владее трудното изкуство на барда да ползва интонацията и полурецитирайки, полупеейки, да завладява публиката с посланията на изпълненията си. Той е удостоен с наградата на Министерството на културата – плакет ,,Златен век” ,,за изключителен принос в развитието на изпятата поезия и за нейното разпространяване”, връчена му от Стефан Илиев. Славимир Генчев благодари: ,,За мен е чест да получа тая награда от Вас, но съм реалист и си давам сметка, че човек не може да надскочи ръста си. Трябва, обаче, да се опита да се изправи в цял ръст.”
    На сцената излиза новосъздадено трио: Тодор Янкулов – автор на стиховеи музика, актьор, режисьор, ръководител на детска театрална студия, солист на група за старинна музика ,,Аква делия”, съпругата му – актрисата Зорница Попова и тяхното малко чудо – Божана. ,,Чудото” се е появило за пръв път на тази сцена, когато майка й е била бременна в шестия месец. Сега вече е ,,на 5 години и 4 месеца”, според собствените й думи. Тази вечер ще направи своя дебют с изпълнение, но не от трета��а песен, както са решили мама и тате, а от първата – това е неотменимото ршение на Божана. Първата песен, изцяло авторска – на Тодор, се нарича ,,Златната земя”. Посветена е на изгрева над Рила и възторга от красотата на земята ни. Изключително лирична песен. Особената бленда на гласа на Тодор, звънкият глас на Зорница, искричките от гласа на малката, интонацията, стремежът на тоновете да литнат в градация нагоре, красивите извивки на рефрена, рисуват върховете и долините на Рила, кристалността на изгрева, простора, движението на вятъра. Гласовете им зоват: ,,Зора, ела!”, а Тодор възвестява, развълнуван от тая красота:,,Аз съм се родил в златната земя и съм син на Бога!” Втората песен, ,,Трева в морето”, е символ-верую за Зорница. ,,Ако не правим това, което е прието, ако забравим за миг битието…,ако дариш с усмивка небето…” Тогава се превръщаме в нещо друго, сбъдваме надеждите си, необичайни сме. ,,… и ето, и ето – вече си поток в небето, вече с Балкана се вливаш в морето, вече си трева в морето…”. Гласовете се плисват като морските вълни – широко и волно, полюшват се като тревата в морето и ни показват, че можем да стигнем всяка своя мечта. Песните на Тодор Янкулов са пълни със светлина и надежда, с позитивизъм, с красота и носят прекрасни послания, подкрепящи и извисяващ духа.Третата песен, уж детска, а с толкова уроци за възрастните, носи заглавието ,,Въпроси”. Божана е в стихията си. Поглежда настойчиво ту към мама, ту към татко и заедно с тях пее: ,,Дай да те питам нещо. Искам да зная всичко за всичко. Какъв ще станеш като пораснеш голям?” Отговорът е само един, единствен: ,,Не искам да стана учител, не искам да стана химик… Просто знам какъв искам да стана – ще бъда велик!” Със звученето си, с ритъма и настроението, със закачката, която носи, песента раздвижва залата. Артистизмът на малката, нейната неподправеност и искреност предизвикват реакцията на публката, одобрението, усмивките, аплдисментите. Тя най-спокойно избутва родителите си от сцената и си запява с настроение, както вероятно прави в детската градина, една песничка за калинката и Вълчо. От нея към нас струи чистота, невинност, неподправен възторг. На сцената е бъдещето, надеждата, талантът и ние желаем на Божана светлина, обич и добри хора по пътя й. Заради ,,ярко творческо присъствие”. Тодор Янкулов получава наградата на името на Владо Левков от дъщеря му Лили Левкова. Развълнуван казва, че, за съжаление, не го е познавал, но го чувства като брат.
    Вълко Мишев от Монтана притежава много мек, лиричен глас с голям диапазон и в изпълненията му мелодията е равнозначна на текста. Макар че с помощта на интонацията той все пак извежда текста напред. Първата му песен носи носталгията на напускащия родната земя, оставящия ,,всичко свое и тъга, и любовта…” и поемащ неизвестен път: ,,Мълчаливо се цбогувам с теб и родната земя и с очите си отпивам от небето и дъжда”. Песента е пълна с поетични образи и тъга. Следва,,Песен за опустелия дом”, носеща същото настроение и болка и изпята по не по-малко артистичен начин, проникновено и искрено.Текстовете са много силни, а мелодиите допълват драматизма им. За съжаление, поради трагедия с наши сънародници в Македония, във втората вечер участниците изпяват само по две песни и Вълко е между тях. Но той пее тъй красиво и с толкова емоция, че публиката би изслушала с удоволствие още няколко негои песни.
    Огнян Желев от Бургас пее две песни, които не е пял досега и една позната. ,,Някой ден” – за плановете, които все правим и после не реализираме, за нещата от живота, които все отлагаме за някой ден, а той все не идва – да се върнем в детството, да се влюбим, да се виждаме по-често с приятели – все простички и нужни неща. Дълга интродукция с китарата, минорен тон, тъжна мелодия: ,,Решил съм …. Но не сега, но някой ден…” Втората му песен е по стихове на Дамян Дамянов и е посветена на конфликта между бащи и синове. Написва я преди повече от 20 години, но мисли., че има право да я изпълнява едва сега, когато синовете му са големи.,,Вие, дето ви родихме, дето всичко дадохме за вас, дългокоси, много умни …учите ни вече на живот!” Плътният мъжки глас, който спокойно би могъл да пее оперни арии, изрича, изпява, изстрадва бащината болка и благословия:,,Прави сте, съдете ни, сгрешихме! Прави сте, обичам ви, прощавам…” Последната песен е много тъжна, много лична, за много труден момент. Когато си сам, когато светът те отхвърля и отрича, когато не съзираш спасение за душата си. Отсечен ритъм на китарата, гласът е пълен с тъга, страдание, самота, височи��и в края на строфите, сякаш показващи нарастването на болката. Огнян се надява по-малко хора да са изпитали подобно състояние и тази песен да остане неразбрана. Той е тазгодишният носител на наградата ,,Песента на моята любов” за изпълнението на песента си ,,Признание” по стихове на Валери Станков. Връчва му я председателят на журито – Михаил Белчев. Огнян му благодари не само за полученото признание, а и за това, че се е учил от него.
    Изненадата на фестивала са дует ,,Ире” – ловчалийката Ирина Жекова и французинът Шарли Дален. Изключително различни, бликащи от енергия и талант, носещи новаторството в изпълненията си. Ирина е надарена с глас, артистичност, магнетизъм. Добавям виртузност на китарата, пластичност и неповторимост на танца й, вплитане на етноелементи от различни култури във вокалното изпълнение, разчупване на общоприетите стандарти за такъв фестивал. Шарли е магьосник на перкусиите. Седнал удобно и артистично на сцената, той с устремни движения извлича от екзотичния си инструмент засилващи се или затихващи звуци в различен ритъм. Омагьосващи, запомнящи се, изключително талантливи. Артисти с бъдеще и то в новаторски стилове, не толкова в бардовското движение – музиката при тях е равностойна, а често и водеща в изпълненията, докато при бардовете вод�

  35. Автор на този текст е Добрина Атанасова.

  36. Виктор Цанков says:

    добра песен и безплатен запис Виктов 0886 64
    8081

  37. Явор Георгиев дует ,,Страст",, says:

    Много силен бардфест на който се радвам че успяхме да дойдем!Много добро озвучение,навсякъде усмихнати хора, с песен да вървиш по улицата!:)

Отговори




видео

тагове



За този сайт

Този блог се поддържа от Пламен Сивов. За връзка с мен, вижте страницата Контакт.