Славимир Генчев

славимир-генчевСлавимир Генчев (р. 1953) е български поет, работил като журналист и редактор в различни издания. Автор на четири стихосбирки, носител на награди от фестивалите на бардовете в България; член на Съюза на българските писатели.

Сайт: Славимир Генчев в Словото

Снимка: Словото


MusicPlaylistRingtones
Music Playlist at MixPod.com

Видео

Аудио

Обичам домове с библиотеки

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени
от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат на свещи.

Те могат и с трохи
да поминуват,
но не трохи
от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел
с камъни във пазва.

Пътували са много
и на място
и могат да живеят,
без да пречат.
Когато нейде всички
ръкопляскат,
те винаги
са още по-далече.

Те знаят двеста,
но и две им стига.
Не се прицелват,
а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена:
те —
пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане
нерешена,
та и богатите
да си поплачат.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат.
И светят.

Балада за Булат Окуджава

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.

В сърцето – 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.

Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.

Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.

Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат – милосърдни.

Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.

Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.

Припламва книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.

Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
/О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо/.

Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому;
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.

От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.
Лошата новина

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Някой трябва да каже
лошата новина.
Не може да го направи всеки.
Казват, само който няма вина,
той стигал далече.

Кого да питаме?
Везна след везна
ни предлага на ъгъла вехтошарят.
В дъното на очите му – новина.
Но той никога не я изговаря.

Колко песни изпяхме на тема стена!
Вече всеки в стена се превърна.
Кой ще чуе
лошата новина,
ако пратеникът адреса сбърка?

Някой пее
след лошата новина.
Друг на лошата
новина не вярва.
„Просто нямам в торбата такава везна!“,
се усмихва край ъгъла вехтошарят.

Очилата предпазват от ярката светлина,
с тъмнината свикват очите накрая.
И какво ще стане
с лошата новина,
ако никой не я узнае?

Да помним щрауса,
в суетната си шетня
тъй уютно, по атински, потопени.
Вестоносецът иде –
и има, и няма вина.
А ние имаме два часа време.

Полет

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.


Всяко кацане, тате, е тежък грях:
не хвърляй шлема,
височината не откопчавай.
Никога не си се учил на страх,
няма смърт,
щом полетът продължава.

Пришпори проклетия самолет,
обърни го по гръб,
удари го в тавана:
истинският пилот е роден с късмет,
да не говорим за капитана.

Трудно се диша, но знаеш сам –
въздухът горе е рядък, тате.
Кой те нарече
въздушен хулиган?
Щеше да бъдеш герой във войната.

Нека ругаят от всеки пулт,
нека предричат мъгли и бури.
Ти – гениалният темерут,
плюй надолу и следвай курса.

Всички земни часовници съм сверил
и не да кацнеш те чакам, тате.
Казват – още не си се приземил.
Значи истински
са били крилата.

Любовта

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Знам, любовите са различни.
Но си приличат
по хубост.
Не е достатъчно да обичаш;
трябва и да си влюбен.

Не е тайно
изкуството
да се живее плътно -
толкова,
колкото чувстваме,
сме живи
и мъртви.

Нека поетът важничи,
че е открил любослов;
ако можем
да я изкажем,
любовта
не е любов.

Щом съм буден, мисля за теб.
Щом заспя, те сънувам.
Междувременно
съм зает
да бъда влюбен.

Кога да поставя присад
на Светая светих?
Толкова ми е истинско,
че нямам
нужда от стих.

Алпинист

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

На Христо Проданов

Смъртта на главния герой
е истинският край на филма.
Не вярвай в белия покой:
лавината събира сили.

Какво че някой супермен,
предъвкал стотната опасност,
ще спи на следващия ден
четиресет и осем часа?

Ти пак ще тикаш, плувнал в пот,
нагоре камъка фатален,
защото нямаш друг живот,
а пирамидата е алчна.

Предвскусваш хаоса, нали?
Щом зърнат счупената догма,
наежили от яд бодли
ще плъпнат долу скорпионите.

Надмогнал всички знамена,
ти шалчето си инфантилно
развей над цялата земя
след истинския край на филма.

Гротеска

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Смисълът се простира
между Авел и Каин.
Можем всичко да знаем -
и пак
да не го разбираме.

Носим пясък в пустинята
и камъни -
в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.

За да живее,
слънцето
все се самоубива.
Имат корен издънките,
даже и да са криви.

Не е въпрос на избор -
дон Кихот или Санчо.
Изводът
става извод,
щом е понесъл рана.

Пътят
към свободата
е осъзнато робство
между върха на копието
и капката кръв
пролята.

Смисълът -
бисер в мида -
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит.

Индекс

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

В голямата неразбория
царува
естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.

Нека изглежда странно,
че малките
носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.

Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.

Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат
отвътре,
не се страхувай от взлом.

Има простички истини
и твърде сложни лъжи;
и е въпрос на мисия
какво
ще те утеши.

Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
Само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.
Сериал

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Дълго вярвахме – идва времето,
наши са слънце и вятър,
птици, кораби, приключения;
само да спре войната.

Как очаквахме своя час,
да улегнат нещата,
да ни споходи шанс -
като мине войната.

Нищо, котка ни мина път;
има и друго лято;
не е свършил светът -
нека свърши войната.

“Кой разпалва войната”,
чудехме се до съмнало.
Нямаше на стената
пушка, а взе, че гръмна.

Нужни бяха години
да ни уври главата:
всичко може да мине,
само не и войната.

Времето ни обжари,
но узряха децата;
техен ред е да вярват,
че ще свърши войната.

Вече нямам въпроси.
Просто стискам ръката ти
и се моля на Господ
да не свършва войната.

***

Часът на актьора

(На Венелин Венев)

Дори и да ти е дошло до гуша -

не можеш вече да напуснеш сцената.

Завесата се вдига и се спуска

и третият звънец звъни навреме.

Животът бил комедия от грешки,

написана от анонимен старец;

развива се кълбото й лудешки,

но все по логиката на характерите.

На себе си сама се киска залата,

когато главният герой се спъне,

и себе си презира, и се жали,

изкачва върхове, пълзи по дъното.

Един от ножовете не е дървен,

един от пистолетите е пълен.

Но зрителят нехае кой е сбъркал:

той вижда куката и пак я гълта.

И щом напред с краката някой кротко

напусне парфюмираната зала,

това не е прищявка на перото;

това е също част от ритуала.

Не, аз не проповядвам фатализъм:

бори се за невидимия смисъл,

смъкни си кожата – все пак е риза,

търси стоманения нож на риска.

Какво че след трагичните етюди

тълпата ще мълчи в посредствен шок?

Тя и до днеска, бедната,

се чуди на незаконния ти монолог.

CV

Аз съм черният гологан,

който никога се не губи.

Имам навик да никна там,

дето хората сеят друго.

Ако нещо не ви върви,

оправдайте се с мен спокойно.

Не съдете по моя вид —

плащам цялата неустойка.

Нямам нужда от аргумент,

за да вляза и през комина;

оправете добре след мен,

че ще дойда и догодина.

Ако целият ви живот

неочаквано се обърка,

от протъркания ви джоб

като нищо ще се изтърся.

Щом извадите луд късмет,

забравете ме упорито:

на любимия си поет

стиховете ще препрочитам.

Няма начин да стана лош,

ако някой възкликне грубо,

че живея през куп за грош,

щото нямам какво да губя.

Аз съм черният гологан,

който никому не изменя.

Не печеля, защото знам,

че надеждата ви е в мене.

Comments

comments

You may also like...

6 Responses

  1. stir says:

    http://store3.data.bg/bardfest/slavimir%20genchev%20-%20vsichko.mp3

    Всичко

    Слънцето бавно изтича през пръстите.
    Става на пясък
    всяка скала.
    Времето сяда и чака развръзката:
    ще се издигнем ли с тези крила.

    Толкова котви, въжета, дрънкулки,
    мрежи, безветрия, евтина плът…
    Как да погледнем
    високо и дръзко,
    за да надзърнем
    нейде отвъд?

    Може би някога, може би никога?
    Нека се срещнем на същия бряг,
    нека дочакаме
    да ни поникнат
    пак първородните бели пера.

    Всичко е казано,
    всичко е писано,
    но аз ще те чакам на този летеж.
    Чувам свистенето;
    знам, че е истинско.
    Може би някога,
    може би днес.

    Слънцето пак озарява Несебър.
    Пясъкът пак се превръща в скала.
    Всичко зависи от мене и тебе.
    Колко си хубава
    с тези крила!

  2. Miroslava says:

    Zdrasti Vui4o,

    Namerix tozi website i te slushaxme zaedno s Gino. Mnogo my xaresa kak svirish na kitara i na vsi4ki im kaza za tebe kakav vui4o si ima v BG
    Napravo my stana kato idol. Zalko 4e ne mozete da se zapoznaete ima mnogo da nau4i ot tebe. Nadivam se edin den da se vidite. Az shte si idvam Septemvri.

    Do skoro vizdane
    Mireto i Gino!

  3. Славимир Генчев says:

    Мире, радвам се, че си открила този сайт. Така ще можем да общуваме и през океана…
    И се надявам да ви видя с Джино някой ден в България!

  1. 29/09/2007

    [...] авторски рецитал на софийския поет с китара Славимир Генчев – журналист, поет, писател и композитор, носител на [...]

  2. 25/10/2007

    [...] славимир генчев | словото [...]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

CAPTCHA Image

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>