Поети с китара

"Морски струни 2010" - силни, запомнящи се послания

Много и много искрено се радвам, че Пламен Сивов е постигнал това. Постигнатото от него е резултат от голям талант, съчетан с много упоритост, труд, правилна самооценка и разбира се късмет (без който нищо не става!)
Песните на Пламен ще стават все по-хубави и по-хубави.
Пламен е стойностен творец, който не желае да търпи компромиси.
Радвам се, че го познавам и че ми е приятел, макар и да не се виждаме често.
Благодарен съм му, че ми даде няколко от най-хубавите си стихотворения за да направя песни по тях.
Пламене, продължавай да работиш!
Очевидно е, че такава е Съдбата ти – да работиш, да твориш и да ставаш все по-добър.
Ако спреш да правиш това ще тръгнеш срещу съдбата си и ще бъдеш наказан свише.
Умиране има – оттърване няма!
Дерзай.

Бойко Георгиев ще изпълни песни по стихове на съвременни поети

За тези,които не успяха да дойдат на концерта на Бойко Георгиев предлагам видеозаписи на песните, които той изпя. Публикувани са в канала на читалище “Георги С. Раковски” в youtube:

http://www.youtube.com/rakovskystage

Приятно гледане и слушане

"Хоро" на бардовете в Казанлък

Жалко…

Програма на Вечерите на изпятата поезия в София

Това вече е минало – минала пара тяга не дава, Катя!

Фестивал за три гроша

Няколко пъти съм чел тази публикация преди да напиша коментар.
Имах късмета да познавам Владо Левков, Мария Бъчварова и Бойко Богданов тогава, когато те направиха и изпяха “Моя Революцийо” и “Свобода”. Владо не е между живите, Бойко сега не го познавам, Мария Бъчварова също не я познавам сега.
50 хиляди марки е “повече от скромен бюджет” според Розмари Стателова. Това дали се отнася за България?
Възраждането на събития, които са се случили в Германия преди 30 години се случва днес поради наличието на личности, които и тогава са ги организирали.
В България преди 30 години фестивалите за политически песни ги организираше Комсомола и БКП, по-точно организатори на щат в тези структури. И понеже тези организатори тогава не са били такива личности, каквито има в Германия (и в Румъния също), следователно събития с такива мащаби в България не би могло да се очакват в днешно време.
Ако Розмари Стателова и други хора лелеят за политическата и протестната песен, то те са обречени на разочарование. Никой днес не протестира по този начин. Това отмря.
Остава обаче желанието на определен кръг хора да пеят собствени песни в съпровод на акустична китара. Т.нар. singer-songwriters или на български – автор-изпълнители.
В момента в България нищо не обединява тези хора.
Най-малкото те не са изпълнители на политически песни.
(Само някои от тях имат такива)
Изкуството, което те създават заслужава малко повече внимание от страна на обществото.
Сигурен съм, че институцията, която трябва да се заеме с популяризирането на това изкуство в съвременна България е Министерство на Културата.
Щом в Румъния могат да го направят, значи и в България трябва да може.

Концерт на Тодор Янкулов в София

Концертът мина страхотно!!!
Залата на читалище “Георги С. Раковски” не е голяма, ала има прекрасно осветление и озвучаване.
Тодор, Зорница и малката Божана пяха за нас и беше прекрасно!
Пламен Сивов ще публикува аудиозапис на концерта.
Залата беше препълнена и в края на концерта публиката не искаше да си ходи в буквалния смисъл на думата.
В края на програмата се включих и аз с песента на Марго Друмева “Първан Калину думаше…” (ала не аз бях иницаиторът на това!).
Пламен Сивов също се включи и изпя една от прекрасните си песни.
След концерта Тодор обяви, че възнамерява да прави всяка първа неделя от месеца подобни сбирки в същата зала, които ще бъдат оформени по различен начин – някой път като самостоятелни концерти, друг път – като сбирки с няколко китари и включващи се изпълнители. Тази идея ми харесва и смятам да се присъединявам всеки път когато мога.
Ще записваме тези събития на аудио и видео и ще ги публикуваме в този сайт.

Асен Масларски

На Г-н Hr. Yordanov да му кажа,че китарата се казава “Гибсън”, а не “Джипсън” и да и се сменят струните толкова ряко си е своего рода неразбиране на инструмента.

Концерт на Тодор Янкулов в София

Вярно, че събота и неделя е по-добре. 18 часа в понеделник е много неудобно. Това е явано времето в което тези зали са свободни.
А дали тези концерти ще станат традиция тепърва ще видим.

Концерт на Тодор Янкулов в София

Успех на Тодор и Зори! Това е първи концерт от поредицата авторски концерти в това читалище. На добър час! Да се тягат и останалите !

„Добри човече, отвори портата и не ни гони...”

На Иван Богданов да му кажа, че от “Ален Мак” не остана нито аленото, нито макът…
От румънското начинание преди много години, което сякаш се е казвало “Scenacul flacara” (ако правилно съм го написал и каквото и да означава това на румънски) е останало това, което се случва в Румъния в сегашно време. Който е ходил на техен фестивал и ги е гледал и слушал, и е видял и чул, и е видял как публиката им ги подкрепя и каква сплотена общност са ще разбере защо Марго Друмева си е направила труда да напише тази статия.
Който е слушал румънски изпълнители в Ловеч също е добил някаква представа за тяхните възможности.
Разбира се те не са безгрешни и в никакъв случай не бива да ни бъдат 100 процентов модел за подражание.
За мен от Аления Мак останаха разстроените китари и претенциите за висока поезия.
Хора, изкуството на автор изпълнителя е песенно. Трябва да има песен.
Словото било първо, не знам кое било първо…
Няма първо, няма второ.
Има песен.
Като са грозни песните, когато тия дето “измислят” една и съща песен от 20-30 години насам щтото толкова музика могат да сътворят, колкото и да са им хубави стиховете – няма как – ще си “къкрят в собствения сос”.
Простичко е: сядаш с китарката и си изпяваш песента.
Когато е хубава – берекет версин.
Като не е хубава – ами да си се слушал докато си я правил.
Опитай пак.
Направи по-хубава песен.
Но не се оправдавай, че си поет и не можеш да свириш на китара и неможеш да пееш.
Бъди поет и свири по-хубаво и пей по-хубаво.
Недей да грачиш и да виеш.
Пей.
Недей само да дрънкаш на тая китара – опитай и да посвириш.
Може и да се получи.
Хора, направете песните си по-хубави.
Постарайте се повече.
Когато човек се старае и когато работи се получава добър резултат.
Когато си поставиш летвата ниско – ами ниско ще скочиш.
Заменете оправданията с труд.
Репетирайте и се слушайте, ей Богу – слушайте се, защото останалите ви чуват!!!
Аз ви чувам много добре и масата от песни никак не ми харесва!
Бих искал да направите много по-добри песни. Инъче нямаше да си дам труда да напиша това.
Това е първото ми остро изказване.
Но няма да е последното.
И това е така защото ме е грижа за този жанр изкуство в съвременна България.

„Ире” – истински различен експеримент

Ето още нещо, което възприемам от Комата като понятие – “къкренето в гърнето със собствен сос”!
Много хубаво попадение!

Бардфест Ловеч 2009: обновено с програма

Калине,
съгласен съм с тебе че като се правят звукозаписи трябва да се правят добре (което в любителски план е рядък талант!) И съм съгласен, че е по-хубаво да те запише някой който разбира от тази работа.
Ала си стоя твърдо на мнението, че музиката която ние правим е за изпълнение на живо.
Записите са си записи, мастерирани, аранжирани, напудрени, комресирани.
За мен “номерът” е да излезеш на сцената с “китарката” и да си изпееш и изсвириш песничките по-хубаво отколкото на записа.
По време на запис можеш да повтаряш много пъти, да наслагваш, да лепиш и какви ли не номера да правиш. Можеш даже и фалшиво да пееш и пак да го поправиш с програмата!
Излезеш ли на сцената няма лъжа, няма измама. Там си изложен на показ и всички те гледат и слушат какво ще изсвириш и изпееш ей сега в този момент. Така получаваш оценка за изкуството си ти самият а не звукозаписът ти.
На сцената се вижда в един сравнително кратък отрязък от време колко струва пеенето и свиренето ти, колко качествени песни можеш да сътвориш, колко стойностни стихове си написал за песните си, въобще как “стоиш” на сцената.
Това няма как да ти се случи когато ти слушат записа.